Выбрать главу

Но в караваната също не бяха намерили тяло. Изглеждаше странно, че Форман пропуска очевидното.

Лейтенантът заобиколи окървавения стол и отново видя теорията си под формата на кратък филм. Хейс, или който е бил вместо него на този стол, е бил удрян ту по едната страна на лицето, ту по другата и главата му се е отмятала наляво и надясно. Той разгледа кървавите пръски по тавана, които подкрепяха предположението му. Най-много кръв имаше непосредствено над стола, а с отдалечаването си от този епицентър пръските се разреждаха, което беше разбираемо. Но имаше и известна неяснота около събитията.

— Какво мислиш? — попита го Форман, сякаш двамата разглеждаха картина, изложена в музей.

— Имам няколко въпроса.

— Какви? — На Дани това изявление явно не му хареса. Той искаше всичко да бъде решено по най-простия начин. Искаше да чуе от неговата уста, че Хейс вероятно е бил убит в този стол и нищо повече.

— Ще ги задам на специалистите от Сиатълската криминална лаборатория.

— Аз съм първият офицер на местопрестъплението — заяви той. — С този случай ще се заемат моите, а не твоите хора.

Щатското бюро за криминални разследвания използваше криминалната лаборатория на Окръжната шерифска служба. Лабораторията имаше добра репутация, но Болд не познаваше лично нито един от нейните служители, а именно личните контакти му помагаха в изясняването на случаите.

Форман повтори:

— Какви въпроси?

Лейтенантът не вярваше Дани да е чел предварителния доклад по другите два идентични случая на побой — включително и неговия. И не беше убеден, че иска да предостави каквато и да било информация на Форман, преди да получи от него някои отговори.

Той влезе в съседната спалня и дъхът му спря, сърцето му се сви, а въображението му я изпълни с образи. До стената имаше двойно легло, а в ъгъла бе сбутано едно нощно шкафче. То беше обърнато към един килер с решетъчни сгъваеми врати. Болд побърза да отвърне поглед.

Той попита:

— Как можа да скриеш камерата в килера?

— Какво?

— Видеокасетата. Заради нея те пребиха, нали, Дани? Онази видеокасета. Изтръгваха ти ноктите и те дрогираха, докато не им издаде комбинацията и местонахождението на сейфа. Ти си държал видеокасетата в сейфа. Държал си я там шест години. Защо? Само не ми казвай, че нощем си я вадел и си я слагал във видеото, Дани. Кажи ми, че не си оставил заради това отпечатъците си по нея. — Почувства се зле от комбинацията между тази спалня, миризмата на кръв и повръщано, и новите образи, които се нароиха в съзнанието му. Нямаше нужда да гледа касетата.

Форман седна на един дървен стол до вратата на спалнята.

— По онова време получих съдебна заповед от заместник-министъра на правосъдието на САЩ. Примамих Хейс извън хижата с анонимно обаждане. Надявахме се да се доберем до информация — да запишем действията му на клавиатурата. Бяха инсталирани три камери, всяка от които покриваше периметър с телефонен жак, защото подозирахме, че върши измамите си, докато е в интернет. Инсталираха ги „Тек Сървисис“ под протекцията на отдел „Специални операции“.

— По онова време ти работеше при нас — каза Болд, визирайки Сиатълското полицейско управление.

— Точно така. Хейс използваше лаптоп. Всеки път работеше в различна стая. Не можехме да предвидим коя от тях ще избере. Нямах никаква представа, Лу. Отидох на риболов и хванах погрешната риба. Ако нямаше връзка със случая…

— Нямало е връзка!

— Банков служител? Имаше връзка и още как. В продължение на два или три дни тя беше главна заподозряна. Говоря за жена ти. Единственото нещо, което я спаси, единственият човек, който я спаси… е пред очите ти. Задържах касетата, проучих каквото трябваше да проуча и никога не споменах името й. Преживяхме лечението заедно — продължи той, имайки предвид лечението от рак на съпругите им — и ми ставаше все по-трудно да те гледам в очите. А после състоянието на Дарлин се влоши, докато Лиз започна да се възстановява. Ставаше все по-зле и по-зле.

— А какво правят отпечатъците на Пол Гийзър върху касетата? — попита лейтенантът, като се опитваше да остави личната им история настрани, но виждаше колко заплетено е всичко. — Разкажи ми цялата история, Дани. Така ще се наложи да го направиш само веднъж.