— Върви по дяволите! — изкрещя Форман.
— Трябвало е да унищожиш касетата.
— Имаш предвид, че е трябвало да те уведомя за нея, така ли?
— Не казах това.
— Една банкова служителка спи с моя измамник — моя заподозря — и аз трябва да унищожа тази улика? Ти би ли унищожил такава улика?
— Шест години — отговори Лу с пресъхнало гърло. — Да, щях.
— Касетата не беше единственото нещо, което държах в сейфа си. Всякаква информация, имаща връзка с този случай, също беше вътре, като по-голямата част от нея бе записана на диск. Всичко изчезна. Дали са я унищожили? Не знам. За първи път чувам отново да се говори за тази касета. — Форман направи пауза и после добави: — Значи отново са взели на прицел Лиз. Това се опитваш да ми кажеш.
Всъщност Болд му разказваше повече, отколкото би желал, защото беше позволил на емоциите си да надделеят.
— Това единственият запис ли беше? На Лиз и Хейс?
— Да.
— Ами отпечатъците на Гийзър?
— Не мога да ти кажа как са се появили. Не зная нищо за това. Но предполагам, че рано или късно всички записи са минали през бюрото му. Нямам спомен записът на Лиз да е попадал сред другите записи. Но си спомням съвсем ясно първия път, когато го видях и осъзнах, че трябва — наложително е — да те защитя, стига да е възможно. Спомням си, че отделих касетата от останалите. Но те бяха номерирани, знаеш ли? И аз реших, че на първо време мога да я държа под око, без да я вземам, така че никой да не забележи нещо подозрително, както би станало, ако изчезнеше, и така тя вероятно се е озовала сред купчината записи на бюрото на Пол. Нещо такова.
Обяснението не се понрави на Лу — стори му се, че Форман току-що го съчини, но реши да го приеме, поне за момента.
— Нещо не се чувствам много добре — оплака се той.
— Вероятно е от въздуха. Тук вони.
— По време на наблюдението миналата седмица трябва да си видял срещата между Лиз и Хейс. — Искаше да разбере дали не са се срещнали тук, в хижата. Възнамеряваше ли Дани да включи Лиз в плановете си?
— Не. Тогава не наблюдавах хижата.
Възможно ли е това, запита се Болд. Място, което преди шест години е било под наблюдение, и Форман да не се завърти наоколо, след като мъжът е освободен от затвора?
— Съсредоточих вниманието си върху жилището под наем — караваната — като си мислех, че Хейс може да реши да офейка. И си изядох боя.
— Пребиха те два пъти, а сега като че ли са пребили за втори път и Хейс. Защо са поели такъв риск? — попита лейтенантът. — Защо не са направили онова, което е трябвало да направят още първия път?
— Мен нямаше да ме измъчват в проклетата гора — оплака се Дани. — А и тези момчета са умни. Не искат да ги обвинят в отвличане. Няма проблем с нанасяне на телесна повреда. Може би дори с непредумишлено убийство втора степен. Но всичко става в дома на жертвата. Влизане с взлом. Грабеж. Нищо толкова сериозно, колкото едно отвличане.
Аргументът не беше особено добър, но Болд си замълча.
— Спипали са Хейс още първия път. Знаем го, защото кръвта, която намерихме, се оказа негова. Защо да рискуват, защо да си създават главоболия втори път? — Този въпрос не му даваше мира. Тези хора изглеждаха умни, Дани беше прав за това. Дори нападението на Лиз приличаше повече на грабеж. Бяха много предпазливи. Така че защо са рискували да нападнат Хейс за втори път? Особено, при положение че той може да е бил под полицейско наблюдение?
Болд обхвана с жест касапницата.
— Беше ли свидетел на разигралото се тук?
— Не, разбира се.
— Но Лиз ти е споменала за тази хижа. Ти си я наблюдавал. Сам го каза.
— Ти го каза, не аз. — Форман добави: — Примамиха ме далеч оттук. Получих анонимно обаждане за среща в града. Че Хейс искал да говори с мен. Попаднах в задръстване на 520-а. Не можах да стигна дори до Белвю. Пропуснах срещата. Шибана работа.
Лейтенантът изпита гордост, че е успял да отклони Дани Форман от темата за противоречивите улики, които е открил на местопрестъплението. Опитните ченгета рядко успяваха да скрият нещо един от друг, а той беше направил точно това, като бе фокусирал вниманието на Дани върху себе си — нещо, което повечето хора смятаха за трудно постижимо.
— Знаеш ли какво ще стане, като повикам специалистите от криминалната лаборатория? — попита го Форман. — Ще огледат хижата стая по стая, ще наръсят всичко с прашец и ще снемат отпечатъци.