Лу усети как нагоре по гръбнака му плъзва топлина.
— Мисля си за латентните отпечатъци — продължи чернокожият мъж. — Давността им не може да се определи. Може да са оставени вчера или преди шест години и ще изглеждат по един и същи начин.
Болд се върна при вратата и погледна отново в спалнята. Този път във филма, който се завъртя в главата му, видя как голата му съпруга стиска таблите на леглото, пипа нощната лампа, притиска потната си длан към стената. И понеже отпечатъците й бяха включени в базата данни на вашингтонските работещи лица, веднага щяха да разберат, че е била тук, и да я привикат на разпит. И не след дълго щяха да научат в детайли за връзката й с Хейс.
Лейтенантът усети как му прималява. Щеше ли сега Форман да му предложи да унищожат уликите и да избършат всички повърхности в хижата? Каква беше целта му?
— Лиз трябва да ми съобщи всичко, което поискат от нея — каза Дани.
Ето какво искаше. Думите увиснаха между тях, сякаш замръзнали в пространството. Отговорът на Болд щеше да определи силата им.
— Искам тя да е в безопасност.
— Върви си сега и няма да има никаква следа, че някога си бил тук. Какво ще открият криминалистите, зависи най-вече от онова, което може да се открие. Но когато видиш, че в предварителните доклади за хижата няма и думичка за Лиз, ще разбереш защо. Щом й се обадят отново, аз трябва да съм първият човек, на когото ще позвъниш. Те ще поискат да свърши нещо за тях и тя ще го направи. Самата тя, а не някоя агентка, предрешена като нея, треньоре. Ако искаха да я отвлекат, вече щяха да са го направили. Очевидно е, че те ще имат по-голяма полза от нея, когато е на свобода. Те няма да я наранят, а само ще я използват. И ти ще им позволиш да го направят.
Думите на Форман не изненадаха лейтенанта; изненада го острият му, настойчив тон. Изпитанието, през което бе преминал чернокожият мъж, беше взело своя дан. Лу нямаше никаква представа какво е да ти изтръгнат ноктите, нито какво може да причини това на психиката на един човек.
— Става дума за седемнайсет милиона долара, Дани. „Уест Корпорейшън“ са имали застраховка. Не са загубили нито цент. Знам, че те не биха искали подобно нещо да се случи отново, но единственият човек, който дава мило и драго да разреши случая с незаконното присвояване, си ти. А аз… мен ме е грижа единствено за Лиз. Искам да остане извън този случай. Да не бъде замесвана. И двамата не го искаме. В противен случай само ще страдаме. Искаш от мен невъзможното. Това е единственото нещо, към което се стремя — да не бъде замесвана. Колкото до желанието ти да позволя да бъдат унищожени уликите — и това не мога да направя. Дори и да има нейни отпечатъци, хижата трябва да бъде проверена от криминолозите. Необходима ни е всяка улика, която те биха могли да намерят. И ще ти кажа защо. Защото в това престъпление — каквото и да се е случило тук, на когото и да се е случило — има нещо нередно. Мога ли да посоча какво? Не, не мога. Все още не. Но има нещо нередно. Не можеш да причиниш това два пъти на един и същи човек. Професионалисти не биха постъпили така. Ето защо се нуждаем от лабораторните специалисти. Затова ще остана тук при теб, докато те не дойдат. Отпечатъците на Лиз могат и ще бъдат обяснени, независимо от последствията. Ще повярва ли някой, че тя притежава достатъчно сила, за да върже Дейвид Хейс? Дори с помощта на рохипнол? Абсурд. Тя няма да участва повече в този случай, освен като свръзка. Искат да й се обадят, добре. Но всичко останало ще бъде извършено от нейни заместници, полицаи под прикритие и прочее.
— И ти ще вземеш това решение вместо нея? — попита Форман. — Без нея?
— Преди малко ти се опита да ме изнудиш, Дани. Да ме принудиш да направя нещо против волята си. За какво? Заради един случай отпреди шест години, за който никой не го е грижа? Виж се в огледалото. Съществуват причини на един полицай да не се възлага да разследва за втори път същия случай. Ти въплъщаваш тези причини. Изпушил си, Дани. Обвиняваш този случай за болестта на Дарлин, дори за нейната смърт. Захапал си го и не го пускаш. Откажи се, човече! Остави го на някой, който не е емоционално обвързан с него.
— Ти така ли би постъпил? — попита Форман с равен и спокоен глас, но в него се долови някаква скрита сурова енергия, от която космите по врата на Болд настръхнаха.
— Върши това, което проповядваш, войнико.