Лейтенантът усети болезнено пробождане в гърдите си и едва не се присви от жестоката болка. Този случай беше станал идея фикс за Дани — положение, което всеки следовател знаеше, че не бива да допуска. Подобни неща винаги водеха до проблеми.
— Добре ли си?
Гласът на Форман прозвуча глухо и сякаш от разстояние. Болд не усети, че не вижда с едното око, докато зрението му не се проясни отново.
— Лу?
— Добре съм — излъга лейтенантът. Но ето че отново виждаше ясно с двете си очи. И слухът му се оправи, странното ехо изчезна. Той осъзна, че двамата с Дани бяха като гимназисти, започнали кавга като опоненти, но накрая сключили примирие. — Не мога да направя това, което искаш от мен. Не мога да се съглася да фалшифицираме уликите и не мога да допусна Лиз да играе по свирката на Хейс или който там стои зад гърба му. Ако искаш да играеш против правилата, изборът си е твой.
— Не е мой — отвърна чернокожият мъж. — И никога не е бил. Ако там навън има труп, искам да го намеря. Колкото е възможно по-скоро. Да. Защото той може да ни отведе до тези, които са го убили, както и да разберем предварително какви са плановете им за Лиз.
— Те?
— Които и да са те. Ако Хейс е жив, ако се съгласи да им помогне да си върнат парите, има само един човек, който може да им свърши работата, Лу, и това е Лиз. Мисли си каквото щеш, не ме интересува. Но този човек ще бъде Лиз. Тя има достъп, набъркана е с Хейс. Ти кого би избрал на тяхно място?
Болд знаеше, че е прав, въпреки че не му се искаше да го повярва. Беше сряда вечер и до обединението на банката оставаха броени дни. Присвоените пари трябваше да бъдат взети преди обединението, иначе щяха да бъдат изгубени. Беше му трудно да си представи, че до понеделник сутринта всичко ще е приключило и животът им с Лиз ще се върне към обичайния си ритъм.
— Чака ме работа — каза той. — Е, кой ще се обади? Сряда вечер е, Дани. — Лейтенантът изтъкна този факт, за да убеди Форман — криминалната лаборатория на СПУ анализираше улики по всяко време на денонощието. А лабораторията на Дани вероятно не работеше по това време. Щеше да е от полза и за двама им, ако се обадеше Болд, ако със събирането на улики се заемеше лаборатория на СПУ.
— Ами, обади се ти тогава.
Лу забеляза някакъв проблясък на мисъл в очите на Форман. Само проблясък, но и той му беше достатъчен. Чернокожият мъж знаеше, че няма да получи навреме уликите си, освен ако на местопрестъплението не дойдеха криминолозите от лабораторията на СПУ. Той беше подвел целенасочено лейтенанта, за да го накара да предложи сам да повика хората на СПУ. Участието на лабораторията щеше да означава, че Болд или някой от неговия отдел ще поеме писането на доклади, срещите, обясненията, изявленията в пресата, анализа. Форман умишлено му бе създавал препятствия, само и само да го накара да се заеме с разследването по собствено желание. Освен това Дани знаеше, че той никога няма да си тръгне от местопрестъплението.
— Не си го изкарвай на мен, Дани.
— Ако не ме бяха подмамили далеч оттук, щях да предотвратя това кръвопролитие. Или поне щях да бъда свидетел. Как мислиш, че се чувствам?
— И кой е виновен? Не и аз.
— Като дойде неделя вечер, двамата с Лиз ще разберете, че всичко може да приключи само по един начин. Тя отива в банката. Прави каквото й се каже — каквото те й кажат — и ние проследяваме парите до торбата с лайна, която е виновна за всичките тези проблеми. Още не си го осъзнал, Лу, но ще го осъзнаеш. Знам, че ще го осъзнаеш.
— Не бих разчитал на това.
— Ако този видеозапис стане публично достояние, нейната кариера със сигурност ще приключи, а и на твоята едва ли ще се отрази добре.
— Ще го преживеем.
— Ще видим.
— Ще видиш.
Лейтенантът извади телефона си и набра номера на Бърни Лофгрийн, за да включи криминалната лаборатория в разследването.
Но нещо му подсказваше, че прави голяма грешка.
13.
Възможността да свърши малко истинска полицейска работа изпълваше Болд с въодушевление. Сега, когато носеше лейтенантска значка, рядко му се отдаваше подобна възможност, затова тези моменти му се струваха още по-пълноценни. За него разследването беше математически процес и като такъв бе тясно свързан с неговата музика, която той смяташе за математически език. Ако си детектив, свързваш А с В и В с С, а след това А с С, и така нататък, проста алгебра и геометрия, с чиято помощ разрешаваш всеки ежедневен проблем.