Проблемът в случая беше как да притисне Малина Алексеевич по време на разпита му. И сега, докато уринираше рано сутрин в мъжката тоалетна на полицейския участък, Лу изведнъж осъзна каква е връзката между няколко съвсем различни улики.
Потънал в мисли пред писоара, той чу тихото изщракване на езика на бравата на вратата, погледна през рамо и видя как една жена се заключва в тоалетната.
— Объркали сте вратата — подвикна й Болд, докато се прикриваше бързешком. — Това е мъжката тоалетна.
Когато жената го помоли да й отдели две минути от времето си и спомена чина му, той побърза да си вдигне ципа. През всичките му години в полицията никога не му бяха устройвали засада в тоалетната.
Жената беше хубава, 32 — 33-годишна, със стройно тяло и голям бюст. Изрусената й коса беше подстригана на бретон и стигаше до раменете й, което придаваше на прическата й вид на шлем. Лу се напрегна да свърже симпатичното лице с някакво име, но не успя. Докато си миеше ръцете, тя се приближи до него и заговори бързо с приятния си глас.
— Прощавайте, че ви издебнах така, но не можах да измисля по-добър начин да се усамотим.
Той се извини, че е забравил името й.
— Олсън — отговори жената. — Мади Олсън. „Организирани престъпления“.
Болд се зарадва на няколкото мига, които му бяха необходими да извади няколко хартиени кърпи от кутията и да избърше ръцете си, защото те му дадоха време за размисъл. По-рано тази сутрин той беше отправил запитване до отдела за организирани престъпления с надеждата, че изтезанията може да отговарят на нечий криминален почерк и че колегите му може да разполагат с досието на човек, който обича да изтръгва нокти. И ето че сега се появяваше Олсън, която му поднасяше информация по странен, изключително необичаен начин. Той не я попита за мотивите й, защото фактът, че се беше заключила в тоалетната заедно с него, му подсказа очевидната нужда от изключителна дискретност.
Освен това Болд осъзна, че жената има пълното право да иска да се срещне с него при подобни странни обстоятелства. Срещата на детектив от „Организирани престъпления“ с един лейтенант от отдел „Убийства“ несъмнено щеше да направи впечатление на някой, дори и да продължеше не повече от минута в някоя зала за съвещания. Най-безопасният начин беше да се срещнат уж случайно някъде извън управлението, но Лу ходеше на работа и се прибираше у дома с колата си, което не предлагаше много възможности за някой като Олсън да се добере до него.
— Добре, слушам — каза той.
— Вашето запитване тази сутрин: рохипнол, изолирбанд и изтръгване на нокти. По този начин няма да научите нищо от нашия отдел.
— Няма ли? — попита Лу, опитвайки се да следва мисълта й.
— Не. Ще ни потърсите отново след няколко дни и ние пак няма да имаме отговор за вас.
— Не разполагам с няколко дни.
— Знам го. Моето бюро е до това на Марсел. Чух какво й казахте.
Марсел Малвон работеше в „Организирани престъпления“ от почти толкова време, колкото Болд бе прекарал в отдел „Убийства“. Той беше отправил запитването си директно към Малвон, защото знаеше, че никога няма да проумее йерархията в отдела им.
Олсън хвърли бърз поглед към вратата на тоалетната, сякаш очакваше някой да ги прекъсне. После пусна чешмата, за да заглуши доколкото може разговора им.
Лейтенантът усети, че дланите му се потят, и ги избърса отново.
— Трябва да разберете едно нещо за „Организирани престъпления“ — каза му тя. — Там е по-зле и от „Вътрешни разследвания“. При нас важи едно правило: никой не може да те опази по-добре от теб самия. Не става въпрос за даване на невярна информация, а по-скоро за дезинформация. Когато някой ни настъпи по мазола, ние просто скриваме информацията.
— Настъпил съм ви по мазола — заключи Болд от думите й.
— Никой няма да ви даде тази информация. Ако се окаже, че греша, толкова по-добре. Но когато чух за какъв кратък срок ви трябва отговор, реших да премина към действие. Някой ден може да ми върнете услугата.
— Стига да мога.
— Почеркът, който търсите, принадлежи на един цивилен информатор, който в момента работи по наш случай. Никой няма да го пожертва заради вас или вашите хора.
— Никой, освен вас.
— Никой, освен мен — призна жената. — Доведеният син на сестра ми. — Ето на, помисли си Болд. Сега Олсън щеше да му каже каква услуга иска в замяна. — Возил се е на задната седалка на една кола като купувач в сделка с наркотици, когато другият пътник решава да отмъкне наркотиците и застрелва дилъра. Колата е спряна и всички са обвинени в непредумишлено убийство, освен стрелеца, който е обвинен в предумишлено. Племенникът ми е добро момче. Просто е попаднал в неподходящото време на неподходящото място. Наркоман. Заслужава да получи сериозна присъда и дори да полежи в затвора известно време, но не и да бъде осъден за непредумишлено убийство.