Генералът се бе установил в Съединените щати преди седем години и бе получил американско гражданство само дванайсет месеца по-късно — феноменално кратък срок, зад който прозираше намесата на дипломати или заплащането на огромна сума пари. Въпреки всичко Свенград никога не бе лежал в ареста и не бе прекарал нито една нощ в изтрезвителното. Но повечето подозрителни имигранти като него рано или късно ставаха обект на тайни федерални или щатски разследвания и лейтенантът имаше сериозни основания да смята, че в момента генералът е мишена на точно такова проучване.
Лу реши да действа предпазливо. Бяха дошли тук без съдебно разрешение и той се стараеше да не забравя този факт — ако ги помолеха да си тръгнат, бяха длъжни да го направят.
— Да сме загубили нещо? Ние сме двама обикновени полицаи, които вършат услуга на Имиграционна и натурализационна служба.
— Един лейтенант и един сержант от Сиатълското полицейско управление да вършат услуга на Имиграционна и натурализационна служба? — Очевидно Ясмани имаше добри познания по английски език. Той им върна документите за самоличност, но пак не ги покани да седнат.
— Значи не вярвате, че нашият капитан ще изпрати един детектив при вас в услуга на федералните, така ли? — Лу видя, че Свенград се замисли над думите му, макар и за кратко.
— Докога ще продължавате с тази игра? — попита генералът.
Болд разпери ръце, сякаш искаше да каже „Откъде да знам?“.
— Ако сте дошли тук по някаква работа, говорете по същество. Или искате помощ? Какво мога да направя за ИНС, господа? — Той зададе последния си въпрос с изтънен момичешки глас, който, кой знае защо, прозвуча на лейтенанта по-скоро застрашително, отколкото комично. — Впрочем, не са ли ви необходими призовка, съдебна заповед, пълномощно? Трябва ли да се обадя на адвоката си?
— Защо е тази нервност?
— Тук сме неофициално — намеси се Ла Моя.
— Виждам — каза мъжът с ушития по поръчка костюм, като ги огледа изпитателно. — Сам ли си ги гладите, или ги носите на химическо?
Най-накрая някой да направи забележка на сержанта за отвратителните му дънки. Ако Болд не беше прекалено зает да анализира Свенград и да крои планове как да го притисне, навярно щеше да отпразнува момента.
Той извади спокойно досието на Малина Алексеевич и го постави пред генерала.
— Този човек е ваш служител.
— Така е — потвърди Свенград, без да му трепне окото.
Лейтенантът си помисли, че прави услуга на „Организирани престъпления“, като обявява Алексеевич за заподозрян и следователно отдалечава от него съмнението за двоен агент. „Организирани престъпления“, „Специални операции“ и Имиграционната и натурализационна служба обичаха да контролират цивилните си информатори, но едва ли щяха да му създадат сериозни проблеми.
Ясмани продължи:
— Малина е способен работник. Добър човек. Навярно нямаше да бъде уволнен, ако Агенцията за защита на растенията и животните24 не беше проявила такава несправедливост.
— Уволнен? — възкликна Ла Моя.
Болд пребледня. Проявила несправедливост? Агенцията за защита на растенията и животните? В зависимост от това кога е бил уволнен Алексеевич, съществуваше малка или никаква вероятност да свържат Свенград с изтезанията на Хейс и Форман, дори Малина действително да беше виновен за тях. Генералът просто щеше да заяви, че, останал без работа, Алексеевич се е върнал към стария си начин на живот. Колко жалко. Лейтенантът се напъна да измисли нещо, което да ги задържи с Ла Моя достатъчно дълго в този офис, за да получат необходимата им информация. Само че не му хрумваше нищо.
— Той кара една от нашите коли или по-точно караше, преди да бъде уволнен — отговори Ясмани. — Да не би да е избягал от някой паркинг, без да си плати талона? — се усмихна генералът самодоволно. — Сега ще ме попитате кога е бил уволнен, нали? Преди деветдесет и три дни. Можете да питате Агенцията за защита на растенията и животните. — Той срещна изненадания поглед на Болд. — Не Имиграционна и натурализационна служба, Агенцията за защита на растенията и животните. Те ще потвърдят думите ми.