— Деветдесет и два дни — каза Лу, цитирайки го погрешно. — Всичките си служители ли следите с такъв ентусиазъм, или Алексеевич е по-специален за вас?
— Деветдесет и три дни, лейтенант. Имаме забрана да продаваме хайвер. Голяма бъркотия на правителствено ниво. И да, наистина обръщам внимание на служителите си. Когато нещо е свързано с прехраната на един човек, той се интересува от него.
— Забрана — повтори Болд и се завъртя на пети, за да погледне отново пустия склад зад гърба им. Това обясняваше защо не се виждаха никакви работници.
Свенград прелисти една папка и се зачете в нея.
— Ние имаме същия домашен адрес на Алексеевич, като този, който са ви дали от Имиграционна и натурализационна служба. — Той върна досието на Лу. — Приятен ден, лейтенант.
— Казахте, че сме загубили нещо.
— Сбъркал съм. Фьодор ще ви изведе навън.
— Нещо или някой?
Повечето хора биха се свили пред погледа на едно ченге. Но не и този мъж. Той изгледа Болд и попита:
— Падате ли си по неприлични филми, лейтенант?
Лу не обичаше насилието, но едва се сдържа да не удари Свенград.
Генералът продължи:
— Аз ги намирам за доста вълнуващи. Особено домашните филми в интернет. Страшна работа. Жените винаги се стараят да изглеждат секси. А мъжете се правят на много корави. Много по-добре е, отколкото да гледаш евтино порно, не мислите ли? Придават нов смисъл на израза реална телевизия. — Той добави: — Нека отговоря на въпроса ви — не. Питах дали сте загубили нещо, а не някой.
— От интернет ли сваляте тези филми, или притежавате оригиналите? — продължи лейтенантът.
— Имам си източници. Зрелите жени са най-добри, не мислите ли? Те знаят какво искат и какво се иска от тях и не се страхуват да го покажат.
В гърлото на Болд се надигнаха киселини. Той преглътна. Щеше да получи язви, ако продължаваше да сдържа това напрежение в себе си — язви с размерите на топки за голф.
— Откъде мога да се сдобия с такъв домашен филм?
Ла Моя пристъпи притеснено от крак на крак и прошепна:
— Серж.
Лу го удостои с бегъл поглед.
— Джон — каза той, без да откъсва очи от очите на Свенград. — Ще бъдеш ли така добър да помолиш онова момче отвън да ти даде една цигара?
Сержантът излезе от офиса, макар и неохотно. Щом се озова от другата страна на стъклената преграда, той се зае да наблюдава генерала и Болд също толкова напрегнато, колкото ги гледаше човекът на Свенград.
— Обичате ли черен хайвер? — попита Ясмани, пренебрегвайки въпроса на Лу.
— Не — призна лейтенантът. — Така и не можах да свикна с вкуса му.
— Много жалко. А жена ви харесва ли го?
— Няма да обсъждам нито сега, нито когато и да било моето семейство. Вие също. Ако не уважите желанието ми, ще допуснете голяма грешка.
— Мислех, че вече обсъждаме вашето семейство — отвърна Свенград. — Или поне домашните ви видеофилми. — Болд продължаваше да го гледа убийствено. — Както и да е. Даже и да исках, не бих могъл да дам на жена ви от нашия превъзходен черен хайвер от есетра. И знаете ли защо? Заради няколко много добри имитации на етикетите на моята компания. Те предизвикаха… спирането на моя бизнес.
— Понякога федералните могат да бъдат много досадни.
— Така е.
— Фалшив черен хайвер? — попита лейтенантът. — Сериозно?
— Хайвер от педълфиш25 — отговори генералът. — Съвсем сериозно. Нямахме си ни най-малка представа за това, докато Агенцията за защита на растенията и животните не откри този хайвер в консерви с наш етикет. Хайвер от педълфиш, по четири долара унцията26, смесен с нашия хайвер от есетра по осемдесет долара за унция. Все едно да смесиш кокаин с мляко на прах.
— Ха, никога не би ми хрумнало, че е възможно подобно нещо — заяви Лу. — Да направя едното или другото.
— В случая аз съм жертвата. Но нали съм руснак, значи съм голям мафиот. — Опитът на Ясмани да се изкара невинен прозвуча почти комично.
— Хайвер от педълфиш, а?