— С моя етикет. Може би, когато този малък проблем бъде разрешен, ще сключим изгодно и за двете страни споразумение.
— Ще помисля по въпроса.
— Не се подценявайте. Удивително е какво може да направи един човек, когато има подходяща мотивация.
— В края на седмицата сме — напомни му Болд, — едва ли ще успея да направя кой знае какво.
— Срамота. За момент си помислих, че между нас се е породила истинска близост.
Ла Моя почука по стъклото и показа на лейтенанта кутия цигари. „Пролетарские“.
Генералът също видя цигарите.
— Руска марка. Внасяме ги заедно с дузина други марки.
— Алексеевич пуши такива цигари.
— Малина пуши? Не ми се вярва. Прекалено е атлетичен.
— Тази марка май доста добре се продава?
— Достатъчно, за да си заслужава да я внасяме — отговори Свенград. — Хлапетата по рейв купоните и колежаните харесват руските цигари. Нашите цигари са по-силни. Пред тях „Кемъл“ прилича на „Вирджиния Слимс“.
— По колко кутии или стека продавате на седмица?
— Елате със съдебна заповед и с удоволствие ще споделя тази информация с вас. В противен случай не виждам причина да издавам на конкурентите си какви продажби реализирам.
— Аз не съм ви конкурент.
— Конкурент сте и още как.
Едва сега Болд разбра каква е тактиката на Ясмани: стреляй и бягай. Той беше засегнал една болна за лейтенанта тема — видеозаписа — и после се беше върнал на собствените си нужди — забраната да продава хайвер, а след това, когато стана дума за цигарите, мина в отбрана. Лу щеше да изпита задоволство от този факт, ако не бе замесена и жена му.
— Харесвате ли птици, лейтенант?
— Дали харесвам пернати? — попита Болд, чудейки се какво ще последва.
— Свраката дебне едно и също птиче гнездо в продължение на часове. За нейния малък мозък това сигурно е цяла вечност. Търпелива е като светец. И когато птицата майка напусне гнездото, дори само за миг, изяжда яйцата й. Направо там, в гнездото.
Лу усети как по тялото му се разлива топлина. Сякаш се бе напикал в гащите. Представи си гнездото, омазано с жълтък по начина, по който беше омазана с кръв хижата.
Свенград реши да се увери, че е разбрал посланието му.
— Обичате ли изкуството, лейтенант?
— Донякъде.
— Аз колекционирам рисунки с въглен от времето на Голямата депресия. В момента търсенето им на пазара е по-голямо, отколкото предлагането. Човек трябва да е нащрек за фалшификати. Да се пази от имитации. Радвам се, че се отбихте.
С други думи чупката, помисли си Лу.
Когато се върнаха в джетата, Болд разхлаби вратовръзката си.
Ла Моя попита:
— Е, какво се случи, след като ме помоли да изляза?
— Трябваше да го направя.
— Разбирам — каза Ла Моя, но гласът му подсказваше обратното.
— Той нямаше да ме заплаши в присъствието на друг човек.
— И заплаши ли те?
— Не точно. Поиска да сключим сделка: възстановяването на бизнеса му срещу видеозаписа на Лиз и Хейс.
— По дяволите — изруга Ла Моя. И подкара джетата по мокрите улици. По това време на годината валеше почти непрекъснато.
— Бизнесът му с черен хайвер е важен за него. Можем да допуснем, че седемнайсетте милиона са дошли точно оттам — недекларирани доходи.
— Мислиш, че тези пари са били негови?
— Да. Но най-важното му послание беше една история за свраки.
— Свраки ли?
— Най-крадливите птици. Използва доста заобиколен начин да ми обясни, че местопрестъплението в хижата е евтина имитация. Някой издебнал Хейс, когато хората на Свенград не били около него.
— И ти му повярва?
— Има и друго обяснение. Или просто съм станал прекалено параноичен.
Сержантът не каза нищо.
— Двамата с Лиз закарахме децата при Кати — сестра ми — във вторник, през нощта. Изведохме ги, така да се каже, от нашето гнездо. Може да съм допуснал грешка. Може да са ни проследили. Може би той ме предупреждава да не ги местя отново или следващия път ще предприеме някакви действия. А може би не знае къде са и иска да се паникьосам и да го отведа при тях. И двамата знаем, че когато искат да сплашат някого, руснаците посягат на семейството му. — Той си припомни едно неразкрито убийство на дете, за което се подозираше, че е извършено от руската мафия.
— Мамка му — изпуфтя Ла Моя.
— Затова най-вероятно ще се обадя да питам дали е възможно да бъде отменена забраната за внос на черен хайвер. И ще помоля Бърни да сравни всяка намерена в онази хижа улика с уликите от мазето на Дани Форман. Мисля, че преди малко Ясмани Свенград призна, че Алексеевич е нашият човек, но намекна, че не той е нападнал Хейс в хижата. Обзалагам се, че Свенград иска да открие Хейс поне колкото нас, ако не и повече.