— Познавате Дейвид Хейс — започна Лу.
— Аз бях този, който го осъди. Защо питате?
— Знаете ли, че в една хижа северно от града открихме кръв, за която смятаме, че ще се окаже на Хейс?
— Да, знам. Намерихте ли вече трупа му? Не?
Болд се пребори с импулса си и се постара да се овладее, защото реши, че ще допусне грешка, ако съобщи на Гийзър, че отпечатъците му са били свалени от видеокасетата, след като Форман твърдеше, че мъжът не я е гледал. Нямаше смисъл да привлича вниманието му към нея. Лу се спря на хипотетичната граница между проучването и разкриването.
— Нуждая се от услуга — изрече той, като престъпи тази граница. Адвокатите обожаваха преговорите.
— Каква услуга?
Гийзър носеше очила без рамки, закрепени зад ушите му с тънка сребърна жица. Два от предните му зъби бяха изкуствени — може би беше изгубил истинските по време на заниманията си с бойни изкуства — и неестествената им белота придаде блясък на ироничната му усмивка. Болд не намираше заместник-прокурора за привлекателен, но разбра защо би го харесала една жена. Гийзър излъчваше някаква енергия. Беше от онзи тип мъже, които могат да влязат незабелязани в някоя стая, а по-късно да поведат разговора по време на вечеря; не точно очарователен, но притежаващ някакво излъчване.
— Сигурно имате сътрудници в Щатската прокуратура, с които поддържате приятелски отношения. — Лу знаеше, че Пол е доста докачлив на тема Щатската прокуратура, поради провала си да направи кариера там, затова се постара в тона му да няма нито намек за подигравка.
— Продължавайте.
— Искам да бъде проучен един случай. И ако е възможно, предпочитам да стане без много шум. Работата е там, че при този случай федералният съд е подкрепил становището на Агенцията за защита на растенията и животните.
— Вие също би трябвало да имате познати там — отвърна заместник-прокурорът. „Не е вчерашен“, помисли си Болд. — И двамата сме в тези среди от доста дълго, нали така, лейтенант?
— Имам, разбира се. Но на моето запитване ще реагират по съвсем друг начин.
— Не е задължително. Зависи от запитването.
— Ясмани Свенград — каза Лу, като следеше Гийзър за тик или някаква друга реакция. Искаше да го свари неподготвен, въпреки че знаеше отлично — опитните адвокати се научават да не показват външно емоциите си, независимо колко са били изненадани от някоя новина.
— Генерал Есетра. — Заместник-прокурорът разочарова Болд с равнодушното си изражение. — Ако сте се забъркали със Свенград, значи сте нагазили здраво в лайната.
— Не съм се забъркал с никой. Проучвам основанията за едно федерално постановление, което забранява на Свенград да внася и да продава черен хайвер.
— Тогава остава въпросът защо един лейтенант от сиатълската полиция с репутация като вашата се интересува какво се е случило на един предполагаем сиатълски бос на руската мафия.
Лу хвърли втората си бомба.
— Мисля, че изчезналите седемнайсет милиона може да са на Свенград.
Гийзър отново не реагира, само го изгледа продължително.
— Сигурен ли сте?
— Само предполагам. Но ако мога… ако можем, двамата с вас… да използваме отменянето на тази забрана като примамка, имам чувството, че само ще спечелим от това.
— Отделът за държавни приходи иска да го осъди за укриване на данъци. Забраната не е нищо друго, освен печелене на време, докато подострят моливите си.
— Значи сте запознат със случая?
— Да, от отдела проучват „ГЕ“ и Свенград. Но не ме питайте публично, защото ще го отрека. Колкото до предположението ви, това е нещо ново за мен.
— Заинтригувах ли ви?
— Достатъчно, за да продължа да ви слушам.
— Познавате ли Свенград?
— Познавам репутацията му. — Гийзър явно усети обвинителния тон на Болд. — Един от хората му беше главен заподозрян в случая с Радли Тревор.
Като всеки друг сиатълски служител на закона и Лу знаеше за случая с Радли Тревор. Дванайсетгодишно момче, вероятно отвлечено за искане на откуп, беше намерено погребано живо. Лейтенантът си спомни слуховете, че това е дело на руската мафия. И сърцето му се сви при мисълта за собствените му деца.