— Смятате ли, че е възможно онези седемнайсет милиона да са негови?
— Всичко е възможно, лейтенант. Но нека предположим, че случаят, който разследва отделът за държавни приходи, ги отведе до пране на пари или офшорни сметки — това ще се върже идеално с вашата теория. Знаем със сигурност, че Хейс е отклонил поне един превод на пари, изпратен от фиктивна сметка в „Уест Корпорейшън“ до една бахамска банка. Това ще подкрепи теорията ви.
— Мисля, че ако отменим забраната, Свенград ще ни даде информация за няколко нападения с телесни повреди, които разследваме. Дори може да ни предаде един заподозрян. — Всъщност Болд изобщо не беше убеден в казаното, но ако забраната бъдеше отменена и ако Лиз помогнеше на онези хора да си получат седемнайсетте милиона, семейството му нямаше да пострада. Така че, докато не откриеше начин как да опази Лиз от този случай, щеше да се придържа към исканията на мафиотите.
— Не съм сигурен, че това ще е от полза за прокуратурата — заяви Гийзър. — Какви са моите интереси…?
— Преследваме човек, който е изтръгнал ноктите на поне двама души и който най-вероятно е държал като заложници семейство Лароса.
— Но вашата съпруга ще им помогне, нали, лейтенант? — попита изненадващо заместник-прокурорът. — Свенград сигурно ви е притиснал, а? Откога един лейтенант от отдел „Убийства“ е готов да бъде прекратено федерално разследване само за да арестува една дребна риба, пребила няколко души?
— Откакто сред пребитите има щатски следовател.
— Двамата с Форман обсъдихме ролята на жена ви, лейтенант. Той ме информира за контакта, който Хейс е осъществил с нея по телефона, и за срещата им. Разбрахме се, че ако някой ни помогне да разрешим този случай, това ще е вашата съпруга. А сега вие се появявате в моя кабинет, непосредствено след изчезването на главния ни заподозрян сред локва от кръв, и се опитвате да помогнете на един гангстер, който може би стои зад всичко случило се. Как очаквате да реагирам?
Болд усети, че е поставен натясно — нещо, което рядко му се случваше. Обикновено той караше другите да се чувстват така.
— Съдействието на жена ми не е немислимо, поне засега.
— Ако Свенград ви е притиснал, лейтенант, най-правилното и разумно решение е да потърсите защита. И аз мога да ви помогна да я получите от Щатската прокуратура. Не се опитвайте да разрешите проблема сам. Лекари, лекувайте се сами. Не вярвайте на тази сентенция. Погрешна е. Ако сте дошъл тук да търсите помощ от мен, ако държите на поверителността, тогава ще ви уверя, че от този момент нататък мога и ще ви считам за свой клиент.
Лу осъзна, че сега е негов ред да нападне.
— Кога за последен път говорихте с Дейвид Хейс?
— По-миналата вечер един човек, който се представи като Дейвид Хейс, ми се обади по телефона. Каза, че иска да сключим сделка, и предложи да се срещнем. Защо?
Това съвпадаше с казаното му от Форман.
— А срещнахте ли се с него?
— Онзи човек не беше Хейс. Не можех да съм сигурен, че е бил той. А и след всички онези нападения реших, че ще е по-благоразумно да не поемам излишни рискове. Отидох на уреченото място, но го напуснах преди уговореното време на срещата. Напуснах го бързо. Изобщо не видях Хейс.
— Дани Форман е получил подобно обаждане. Знаете ли?
— Да. Изглеждате ми объркан.
— Хейс се обръща към вас и към Форман за защита, а няколко часа по-късно е пребит и измъчван, вероятно до смърт. Подслушва ли се… подслушвал ли се е телефонът в онази хижа?
— Нямам представа. Но Форман може да ме е пренебрегнал и да е поискал разрешение за подслушването му направо от заместника на щатския прокурор. Федералните ми колеги могат да бъдат придумани много по-лесно от мен да издадат подобно разрешение.
— Ако не е бил подслушван… — започна лейтенантът, като нарочно не довърши мисълта си.
— Да, разбирам. Тогава остава някой от нас с Форман да е съобщил на хората, които са измъчвали Хейс, за обаждането му и те да са решили да го накажат. Един от нас издава, че Хейс иска да сключи сделка, и някой — да предположим Свенград — се намесва и му преподава урок по лоялност.
— Или го убива — вметна Лу.
— Или го убива — съгласи се Гийзър.
— Което прави един от вас съучастник в предумишлено убийство. — Нещата не се бяха развили според очакванията или надеждите на Болд. Не беше постигнал никакъв напредък по отменянето на забраната срещу Свенград, а вместо да постави натясно заместник-прокурора, той усещаше, че започва да му вярва. Детективският му усет му казваше, че е крайно време да провери алибитата на Форман и Гийзър за нощта, в която е бил нападнат Хейс.