— Щом не сте се срещнали с Хейс, тогава къде сте били преди две вечери?
— Обвинявате ли ме в нещо, лейтенант? — Гийзър изглеждаше искрено развеселен. — Аз ви предлагам защита, и вие ме обвинявате? В какво? Че съм пребил Дейвид Хейс? Аз имам черен колан, лейтенант. Ако исках да нараня или убия Дейвид Хейс — или когото и да било — нямаше да оплескам всичко с кръв. Току-що ухапахте ръката, която ви храни. А сега ще ви помоля да си вървите. Заради вас и жена ви ще запазя разговора ни в тайна, но ви предупреждавам отново: не се опитвайте да се борите с Ясмани Свенград на своя глава. По всяка вероятност Дейвид Хейс се е опитал да направи същото, прав ли съм? И вижте докъде го е довело това.
— Не знаем докъде го е довело.
— Така е, все още не знаем. И ако Свенград реши да го запази в тайна, никога няма да научим.
Болд и Лиз тъкмо притопляха вечерята, която си бяха поръчали от ресторант „Хоул Фудс“, когато домашният им телефон иззвъня. Понеже не знаеха кога мафиотите ще потърсят Лиз, всяко позвъняване ги изпълваше с ужас. Лу вдигна слушалката.
— Лейтенант? Сержант Зумовски. Дежурен по телефон.
— Да?
— Прощавайте за безпокойството, но току-що се обади някакъв човек и поиска номера на мобилния или домашния ви телефон. Когато отказах да му ги кажа, човекът ми продиктува едно съобщение за вас, дума по дума. Искате ли да го чуете?
— Прочетете ми го, ако обичате.
— Добре. Ето. — Зумовски си прочисти гърлото, сякаш щеше да се явява на прослушване за роля. — „Гледала ли е жена ви напоследък хубави филми? Ако отговорът е «да», тогава може би ще се погрижите да получа телефонния ви номер, когато се обадя отново.“ — Сержантът помълча известно време в очакване на някаква реакция. — Лейтенант?
— Записахте ли номера на телефона, от който се е обадил този човек, сержант? — По споразумение с телефонната компания при всяко обаждане в Сиатълското полицейско управление задължително се изписваше номерът, от който е дошло позвъняването, дори ако собственикът на този номер го е блокирал. Само че дежурните полицаи невинаги си правеха труда да записват номерата.
— Записах го, да.
— Проверете номера и ме уведомете веднага щом установите адреса на абоната.
— Да, сър. — Зумовски направи пауза. — А ако човекът се обади отново? Какво да правя? Имам предвид да му дам ли телефоните ви и прочее.
— Ако се обади, преди да сте ми съобщили адреса му, тогава да, дайте му номера на мобилния ми телефон. — Болд му го продиктува, за да не се налага сержантът да го търси в телефонния указател на управлението.
— Дочуване, лейтенант. — Зумовски затвори.
— Лу?
— Изглежда, ще се наложи да изляза — обясни той на Лиз. — Ще помоля Гейнис да влезе при теб. Хайман ще остане да пази отвън в патрулката без обозначителни знаци.
— Не ми трябва бавачка.
— Това не подлежи на обсъждане — заяви Болд и въздухът между двамата сякаш замръзна.
Миг по-късно стенният телефон иззвъня и той го вдигна. Записа адреса, от който беше дошло странното обаждане. Един бар във Фриймонт, на няколко минути път с кола от дома им. Вече знаеше откъде е дошло обаждането, а човекът, който се бе обадил, не знаеше това. Сърцето му се разтуптя.
— Може да са допуснали първата си грешка — каза Лу на жена си, която изглеждаше уплашена. Но после видя, че на лицето й не е изписан ужас, а по-скоро съмнение — дълбоко съмнение — и докато повтаряше изявлението си наум, той също реши, че звучи нелепо.
Според правилата за противопожарна защита всяко питейно заведение трябва да разполага поне с два изхода. И нито един здравомислещ полицай не би влязъл през предния вход на кръчмата „Танкер“, ако е тръгнал да търси потенциален заподозрян. Въпреки сините дънки и тъмния анорак, които носеше в момента, Болд знаеше, че си личи отдалеч, че е ченге. Освен това човекът, обадил се да поиска телефонния му номер, имаше предимството да знае как изглежда. Затова лейтенантът влезе през задната врата на бара, която се намираше в една алея, пълна с очукани контейнери за боклук и купчини бирени бутилки за рециклиране. Вратата го отведе в тесен коридор, в който имаше мъжка и дамска тоалетна, маркирани съответно като „Пияници“ и „Лигли“, стар телефонен автомат и празен автомат за цигари. На витрината му някой беше изчегъртал с ключ надписа „Задух“.