— Някой да се е обаждал от този апарат преди около час?
— Не съм обърнал внимание.
— Но на мен обърнахте внимание.
— Защото не ви познавам.
— Но познавате повечето редовни клиенти, нали?
— Това е част от работата ми.
— Човекът, който е използвал този телефон преди около час, беше ли от тях?
Барманът се ухили самодоволно. Болд му показа значката си и самоувереността на мъжа понамаля. Лейтенантът извади една двадесетдоларова банкнота, после още една и ги остави на бара.
— Приберете ги — извини се мъжът. — Дойдох на работа преди трийсет минути. Нямам представа кой може да е използвал телефона преди час.
— Някой друг, който би могъл да ми даде тази информация? — попита Лу.
— Вижте какво, работата тук е толкова натоварена между пет и седем часа, че не виждам как някой друг от персонала би могъл да ви помогне.
— Нещо не ми се вярва.
— Добре, слушайте… — Барманът се приближи до бара и се наведе към Болд. — В интерес на истината, г-н полицай, телефонът в коридора е свързан с този. Не звъни там, а тук. Но клиентите се обаждат от коридора.
— И заведението прибира парите от платения телефон.
— Нещо такова, да. Хей, не ме гледайте така, аз не съм собственикът.
— Значи, ако не сте били в коридора, няма да знаете кой е използвал телефона.
— Точно така.
Телефонът иззвъня. Барманът се пресегна към него, но Лу го спря.
— Разговорът е за мен. — Той вдигна слушалката. — Болд.
Същият синтетичен глас каза:
— Жена ви има хубави ръце. Ако ми затворите отново, тя ще носи ръкавици през следващите шест месеца, а малкото й порнографско изпълнение ще се появи във вечерните новини.
— Не разговарям с роботи — заяви лейтенантът. Но си каза, че явно е прекалил. Не беше сигурен защо прекъсна разговора предишния път, защо отказа да сътрудничи. Може би защото ставащото беше против принципите му. Това, реши той, беше обаждането, което очакваше Лиз, само че първата стъпка, както изглежда, бе да се намери софтуерът. Болд беше прочел в службата си два имейла за анализа на диска на Лароса. Първият изразяваше оптимизъм, че паролата на диска може да бъде „кракната“. Вторият обясняваше подробно колко добре е защитен софтуерът.
След като чу коментара на Лу, барманът направи физиономия и се отдалечи, за да обслужи един клиент.
— Четиридесет и пет минути. Номерът на мобилния ви телефон?
Лейтенантът продиктува номера си.
— Направете го сам или се пригответе да понесете последствията. Не се знае какво ще ви сполети утре, следващата седмица или следващия месец. Най-добре непрекъснато се оглеждайте през рамо. Ако се опитате да намесите други хора или ако направите нещо повече от това, което ви нареждам…
— Изглежда, не ме познавате много добре — каза Болд, като се зачуди защо отново позволява на емоцията да изпревари разума.
Връзката прекъсна и Лу затвори. Човекът с металическия глас беше умен и това го разтревожи.
Обади се на Пахван Риз, шефа на отдел „Специални операции“, още преди да се е качил в служебния си автомобил. Проклет да е, ако се захванеше с всичко сам. Можеше да подуши една клопка от цяла миля.
Откритието, че е под полицейско наблюдение, предизвика смесени чувства у Болд. Не си спомняше някога да е бил център на подобно внимание и сега това ужасно го дразнеше. Приготовленията бяха направени набързо, най-вече заради краткия срок, поставен от неизвестния мъж, но гениалността на момчетата от отдела никога не спираше да го изумява, така че, когато паркира краун вика в служебния гараж на „Обществена безопасност“, операцията вече бе започнала.
Въпреки че не му се искаше да го повярва, лейтенантът подозираше, че човекът, който му се обади, разполага с платени шпиони в управлението, затова изпълни стриктно инструкциите на Пахван Риз. Автомобилът му вече бе екипиран с GPS, защото, като всяка полицейска кола, и неговата имаше на таблото си мобилен терминал — нещо подобно на вграден лаптоп, с чиято помощ можеше да се изпращат и получават текстови съобщения. Лимузините под наем, някои таксита, пощенските и куриерските коли също имаха подобно оборудване. Във всички тях бяха монтирани устройства за сателитно проследяване, които позволяваха на диспечерите да определят във всеки един момент къде се намира дадено превозно средство.