Номерът беше да дадат на Болд подобна екипировка — малък GPS и устройство за записване — без той да влиза в контакт с технически лица от съответната служба. Затова планът на Риз беше да оставят екипировката в една кабинка в мъжката тоалетна и когато пристигне в управлението, лейтенантът да я вземе оттам, което той побърза да стори.
Щом прибра устройствата, Лу излезе от тоалетната и отиде право в архива, където се разписа и взе светлочервения диск, носен от Тони Лароса, когато беше получил сърдечен удар. Взе и пропуска му, защото подозираше, че в близко бъдеще може да му потрябва. Понеже беше лейтенант в отдел „Престъпления срещу личността“, сержантът от архива му ги даде без възражения. Болд подписа необходимите формуляри, взе полиетиленовите торби, чието съдържание беше грижливо описано, и се върна забързано в колата си. Имаше десет минути да стигне до северния изход на шосе I-5.
Човекът, планирал операцията, беше пресметнал времето, нужно за осъществяването й, с точност до секундата. Лу веднага разбра, че времето, което щеше да му е необходимо да се добере до мястото на доставката, е също така прецизно изчислено.
Изскочи с колата на улицата, без да сваля крак от педала на газта и с пусната сирена, която да му прави път в уличния трафик.
Осем минути. Щеше да е чудо да стигне навреме, но можеше и да успее.
На няколко километра височина, в студената, черна космическа пустош сателитите следяха всеки негов завой, а микробусът на Риз и още четири превозни средства без опознавателни знаци го следваха на известно разстояние и не го изпускаха нито за миг от очи.
16.
Почукването по задната врата прозвуча като изстрел, изкънтя и накара Лиз да подскочи като ударена от ток.
— Всичко е наред — успокои я Боби Гейнис, която беше пъхнала миниатюрната слушалка на едно уоки-токи в ухото си. — Това е полицай Форман от Бюрото за криминални разследвания. Аз ще отворя. Вие останете на мястото си.
Лиз беше направила чай „Ред Зингър“ и за двете и на светлината на лампата видя как парата се вие и изчезва на няколко сантиметра над чашата. Тя се чувстваше по същия начин — колкото по-дълго отсъстваше Лу, толкова повече намаляваше енергията й. Първо децата, а сега и съпругът й. Имаше чувството, че цялата любов в този дом си е отишла. Тя духна чая си, отпи и върна чашата върху подложката, като забеляза лекото треперене на ръката си и се зачуди колко ли още ще успее да издържи.
Чу плътния глас на Дани Форман и мелодичното чуруликане на Гейнис и миг по-късно трясъка на затворената врата. Форман влезе във всекидневната и попита дали може да му отдели минута. Държеше в ръката си нещо подобно на електронен бележник и когато седна, го остави в скута си. Изглеждаше уморен и изтерзан. Той погледна към чашата на Боби Гейнис, взе я и отпи от чая, наслаждавайки се на вкуса му. Безочливостта му обезпокои Лиз и тя си помисли, че това сигурно е някакъв знак, сигнал, който би трябвало да й подскаже нещо повече.
— Откъде да започнем? — попита Форман и я погледна над ръба на чашата, докато отпиваше шумно втора глътка.
— Лу не е тук — съобщи му тя.
— Знам всичко.
— А аз не.
— Той е зает.
— Е, това определено изяснява нещата.
— За нас е по-добре, че е зает.
— Така ли?
— Това, което възнамерявам да ти кажа, е строго поверително. Подозирам, че един банков служител като теб знае всичко за поверителността и мога само да се надявам, че въпреки предполагаемата ти вярност и преданост към съпруга ти, наистина ще го запазиш в тайна.
— Разбрах намека. — Нарочно не заяви направо, че е съгласна. Лу я беше предупредил, че Дани ще поиска да се срещне с нея; беше й непонятно как успява да предвиди подобни неща, но сега се радваше, че мъжът й има такава способност.
— Това засяга всички ни, Лиз, и не може да бъде понесено лесно.
— Мислиш, че мога да понеса каквото и да било лесно?
Форман я изгледа равнодушно.
— Знам колко болезнено е миналото за теб, Дани. Както и за мен. И двамата страдаме. Но трябва да си наясно, че няма да помогна нито на теб, нито на Лу, нито на който и да е друг в това разследване заради самото разследване. Искам да спра да страдам. Само това искам. Така че, ако търсиш помощ от мен, значи си си загубил напразно времето.
— Двамата с Пол Гийзър сме виновни за изчезването на Дейвид Хейс — каза внезапно чернокожият мъж и тя започна да се задушава, сякаш бяха стегнали гърлото й с въже. Той продължи: — Трябваше да го предпазим от посегателствата на главния играч, един човек, за когото по-добре да не знаеш нищо. Трябваше да го направим. Хейс искаше да сключи сделка с нас и да стане щатски свидетел — но ако ти, Лу или някой друг попита Пол за това, гарантирам ти, че той ще се направи на сержант Шулц29. Ще отрече, че има нещо общо с изчезването му. Хейс е съгласен да ни предаде липсващите пари и човека, на когото са били. Предполагаме, че си била сплашена или от Хейс, или от този по-голям играч. Не е нужно да го потвърждаваш, просто искам да знаеш, че единствената причина, поради която решихме да оставим Лу в неведение за плановете ни, е убедеността ни, че си била сплашена. Лу се придържа толкова стриктно към правилата, че едва ли би се съгласил да те остави да извършиш вместо Хейс необходимите операции с онзи софтуер. А аз съм тук, за да те помоля да направиш именно това. Скоро този софтуер ще се озове в Хейс. Тогава можем да насочим парите към някоя правителствена сметка. Ще прехвърлиш парите на правителството, вместо да рискуваш да изчезнат отново. Направи го и всичко ще приключи. Хейс ще бъде оправдан, играчът ще изчезне, а животът ви отново ще се върне към нормалния си ход. — Той направи пауза, за да й даде възможност да осмисли сценария. — В неделя вечерта, преди обединението, ще получиш инструкции или по домашния, или по клетъчния си телефон. Изпълни ги дословно и всичко ще приключи.