Выбрать главу

На лейтенанта му се стори забавно, че Джон все още говори за Дафни с фамилното й име.

Вече се готвеше да потегли, когато една женска фигура излезе от близкия вход и се насочи право към колата му. На Лу му се стори невероятно в този квартал да работят проститутки, но се приготви да покаже значката си и да изгони момичето да виси на друг ъгъл.

Жената отвори предната дясна врата и преди да успее да я разпознае, Болд вече бе пуснал служебната си карта на седалката и бе грабнал пистолета си.

— Мади Олсън — припомни му тя. — Срещнахме се в мъжката тоалетна.

— Ако бях параноик — каза лейтенантът, — щях да кажа, че ме причаквате тук.

— Има нещо такова — отвърна жената. — Карайте, моля.

Той потегли и пое през старата част на града, където движението бе по-умерено, като завиваше напосоки.

— Не говорехте сериозно — започна той, когато тя не поде разговор, — когато заявихте, че сте очаквали да се появя.

— Напротив. Знаех, че сте отмъкнали Ла Моя. Казвам ви, за нас няма никакви тайни.

— Гийзър — предположи лейтенантът.

— … е намира в спешното отделение на Шведския медицински център в район Централен.

— Бях с него преди час.

— Нашият човек, онзи, с когото никога няма да успеете да поговорите…

— Алексеевич — вметна Болд.

— … ни съобщи, че руснаците са бесни. Маникюрът на Гийзър е бил обработен. Форман ще е следващият, ако успеят да го намерят.

— По дяволите! — Болд не бе изненадан да чуе името на Форман. Той самият току-що го бе казал на Гийзър.

— Не ми изглеждате изненадан — отбеляза тя.

— Преди две вечери Дани Форман ме отведе до едно местопрестъпление. — Лейтенантът продължи, обяснявайки за кръвта в хижата. — Това ме накара да се усъмня в него.

— Защо?

— Дани бе пропуснал важна среща. Заяви, че е попаднал на задръстване. Казал е същото и на Гийзър. Аз се обадих тук-там. Резултатът от тези разговори ми се изясни едва сега. Търсите следи, нали? Аз имах една, която мислех, че си струва да бъде проследена, и открих, че участъкът от главния път, в който Дани е попаднал в задръстване и е гледал как изтеглят някаква кола, е наблюдаван от камера за следене на уличния трафик. Ние живеем и умираме заради подробностите. Дани се престара, каза ми, че е видял катастрофирала кола, казал го е и на Гийзър. Твърде много информация. Когато Гийзър ми спомена тази подробност, подозрението ми нарасна.

— Това, което е видял чрез камерата за наблюдение на трафика, му е позволило да твърди, че е бил някъде, където в действителност не е бил?

— Така изглежда.

— А къде е бил в действителност?

— Това е само предположение — предпазливо заяви Болд, — но според мен той е свършил дяволски добра работа, имитирайки вашия господин Алексеевич, така че да налапаме стръвта. Междувременно е скрил нашия главен заподозрян с помощта на щатската прокуратура. Това е… По тази версия работех, докато не чух току-що казаното от вас.

— И сега?

— Ако са пребили Гийзър, значи не разполагат с това, което им е необходимо. Може би Дани е измъчвал Хейс, за да получи информация и след това е изхвърлил трупа му.

— Те ще научат какво е станало. Ще се разчуе за маникюра на Гийзър. Форман ще бъде следващият.

— И ми го казвате, защото…?

— Заради детето на сестра ми.

— Вече се обадих за него — каза в своя защита лейтенантът, смятайки, че тя го обвинява, че не е направил нищо.

— Знам, че сте го направили — отвърна жената. — Носи се такъв слух — добави тя.

— Предполагам — вметна Болд.

— На следващия ъгъл е добре — посочи Мади.

Лейтенантът намали колата заради червения светофар, доволен, че така печели още една-две минути.

— Казахте, че Гийзър е в спешно отделение. А Дани?

— Щом получихме информацията, отидохме с кола до дома на Гийзър. В крайна сметка може би е трябвало да не го коментираме по радиостанцията, защото има вероятност да са ни подслушвали и да са узнали, че идваме. Намерихме го в мазето в лошо състояние. Съвсем прясно обработен. Колкото до Форман — засега още не сме го засекли на радара.

— Убедена ли сте в това? — Думите й му бяха подсказали интересна идея.

— Не знаем къде е — повтори Мади, без да долови намека на Болд.

— Искам да ми уредите една среща.

— С Алексеевич? Не, не мога да го направя.

— На колене ви моля.