— От най-добрите е — каза Ла Моя с почернели от шоколада зъби.
— Имаме два напълно различни сценария — заяви Болд. Караше по-бързо от обикновено и знаеше, че Джон си дава сметка за това, но е твърде хладнокръвен да го признае. — Или Форман ни е измамил, като е направил инсценировка на мъченията и е укрил Хейс с помощта на Щатската прокуратура, или наистина е измъчвал Хейс и го е приписал на някой друг.
Ла Моя се изсмя саркастично — една от малкото емоционални прояви, които си позволяваше.
— Е, добре, вторият сценарий със сигурност е страхотен. Ядосан на системата, той решава да задигне пари за себе си?
— Това би обяснило защо Свенград преследва Гийзър и него.
— Защо ли имам чувството, че не сме излезли на вечерна разходка с кола? — попита сержантът, като налапа последното парченце сладка и завъртя очи от наслада, докато дъвчеше. Болд току-що бе минал на червено. — Тези неща сигурно са купени — допълни той, облизвайки пръстите си, — но трябва да призная, че Матюс има отличен вкус.
— Марта Стюарт на отдел „Убийства“.
Ла Моя добави с южняшки носов акцент:
— И е дяволски горда от това.
Лейтенантът обясни:
— Първото нещо, което направих, беше да потърся Дани в шерифството и когато онази полицайка спомена, че не са го уловили на радара, аз неволно си спомних, че всички мобилни терминали за данни проследяват местоположението не само на нашите коли, но и на техните.
— И ти си установил новото местоположение на колата му? На ескаладата?
— Не точно.
— Караш, сякаш си успял.
Лу прикри усмивката си. Това бе първото малко признание от страна на Джон. Струваше си да бъде оценено.
— Установих местоположението, но не със съдействието на шерифството.
— На гатанки ли ще си играем? — Той погледна към чая на Болд, като все още премлясваше. — Имаш ли нещо против да си сръбна от това?
— Допий го — отвърна лейтенантът.
Джон знаеше прекрасно, че Болд не обича да споделя храната и напитките си. Но това бе опит от страна на Ла Моя да прояви учтивост, за да получи това, което искаше.
— В шерифството съхраняват само най-новата информация и в момента нямат нищо на мониторите си за ескаладата на Форман, което означава, че моторът й е загасен. Ще ми се обадят, ако настъпи някаква промяна.
— Наричат се двигатели, серж — поправи го Джон, — но този път ще ти простя. — Ла Моя беше първокласен механик. Болд трябваше да е наясно и да не навлиза в неговата територия.
— Искаш ли да ти обясня или не?
Сержантът, който не си бе сложил колана, се беше отпуснал назад на седалката, сякаш се изкушаваше да подремне въпреки идиотското шофиране на Лу. Човекът имаше някои маниери от Стария запад, като този на градския шериф, облегнат назад в люлеещ се стол, пред местния затвор, които му се отдаваха с лекота и му прилягаха напълно. Напомняше на Болд за най-доброто от Стив Маккуин. Сякаш лейтенантът вече го бе инструктирал, Ла Моя заяви:
— Аз знам много повече от теб. Новите ескалади предлагат сателитна връзка, която ти осигурява двайсет и четири часова пътна помощ, електронна карта, живи оператори. — Той млъкна за повече драматизъм. — GPS, 2047. И ти ми казваш, че сателитната връзка поддържа GPS данните за определено време; предполагам, между шест и двайсет и четири часа. По този начин те знаят къде си бил и това помага на операторите им да потърсят добре, когато ги попиташ за близък ресторант или хотел. — Сержантът дари Болд със самодоволна усмивка. — Ето! Това е относно къде и кога е кръстосвал Дани Форман за времето, което те интересува. — Той погледна самодоволно към лейтенанта и когато той не се обади да му противоречи, се отпусна още по-надолу на седалката, като добави: — Събуди ме, когато стигнем там, татенце. Имам нужда да затворя очи за секунда.
Болд се почувства така, сякаш е бил ограбен.
— Мястото е наблизо. На югоизток, в Содо. Ескаладата на Форман е била в този район три пъти през последните двайсет и четири часа. Не знам точния адрес, но сигурно ще го намерим.
— Когато си прав, няма да споря — каза Ла Моя. — Обаче ти провалих опита да ме впечатлиш, нали, серж? — Очите му бяха все така затворени.
— Да, така е.
— Добре.
— Защо да е добре? — попита лейтенантът след дълго размишление върху репликата му.