— Защото в такъв случай сигурно съм те вбесил — отвърна Ла Моя. — Прав ли съм?
— По-скоро ме подразни.
— Когато човек е вбесен, прелива от енергия, а ние ще се нуждаем от прилив на енергия, когато стигнем там.
— А как е твоята енергия?
— Серж? Нали за мен говорим.
— Някой ден, Джон…
— Да, знам. — Добре отрепетирана прикрита прозявка. — Знам.
Ла Моя попита за сегашното местоположение на ескаладата според сателитната връзка. Болд му съобщи, че за последен път е записана край оградата на железопътна разпределителна станция почти право на запад от мястото, където се намираха в момента.
— И защо не проверим първо там?
— Защото в най-добрия случай ще намерим там Форман, а ние искаме Хейс.
— Защо сме толкова нетърпеливи да се доберем до Хейс, серж?
Това бе въпросът, на който Лу не можеше да си позволи да отговори, защото щеше да разкрие твърде много от бъдещия си план. По своя си уникален начин Ла Моя бе достигнал до същината на нещата, задълбавайки все по-дълбоко, за да се добере до истината, която криеше лейтенантът. Двамата мъже бяха преживели много неща заедно през последните десет години и мълчанието на Болд подсказа ясно на Джон, че е достигнал до граница, която не бива да прекрачва, а това, макар и за кратко, го нарани.
Той се обади по клетъчния си телефон и прекъсна за малко разговора, за да попита Лу за адреса, към който пътуват. Лейтенантът му отговори с половин уста, като се чудеше какво ли е намислил. Начинът, по който флиртуваше, показваше, че Ла Моя говори с жена и тя очевидно направи всичко, което й поиска, защото той й благодари надълго и нашироко. После приключи разговора, мушна телефона обратно във вътрешния си джоб и въздъхна:
— Понякога ми се иска да не бях толкова умен.
— О, да — вметна Болд, — това наистина е проблем. — Сега Ла Моя щеше да го накара да изкопчи от него новата информация. Противно на Бърни Лофгрийн, който те отегчаваше до смърт, обяснявайки ти всичко до най-малката подробност, Ла Моя никога не даваше доброволно своята информация — това беше неговата малка игра.
Югоизточната част на Содо беше ничия земя с постройки от тухли и пенобетон, телени огради и ръждясали табели — приличащо на демилитаризирана зона пространство между града и стадиона „Боинг Фийлд“. Навсякъде се виждаха обрасли с бурени тротоари и счупени прозорци. Известно време бандите бяха използвали района, влизайки и излизайки от него, като добитък, пресичащ границата на съседен имот. Малки магазинчета, заведения за бургери, фирми за доставки и авторемонтни работилници бяха започнали процеса, който щеше да превърне бившия район на складове и предприятия от леката промишленост в квартал с фирмени офиси и магазини. Свободна еволюция на занемареното промишлено пространство. Дори непредвидимата икономика не можеше да попречи на града да се разраства — бактерията си беше изградила имунитет срещу антибиотиците.
— Окей, предавам се — каза Болд. — Защо си толкова умен?
— На една пряка от мястото, където сателитната връзка е засякла колата на Форман, има сграда, която фигурира в списъка с конфискувани имоти на Бюро за криминални разследвания.
Всички полицейски служби, в това число и Сиатълското полицейско управление, конфискуваха собственост по време на акции за залавяне на наркотици или акции за борба с рекета и корупцията, често като обезщетение на данъкоплатците за особено скъпо или продължително разследване. Изземваше се всичко — сухопътни превозни средства, плавателни съдове, домове, търговска собственост. Обикновено те се продаваха на търг и постъпленията се връщаха в държавната хазна след приключване на съдебното дело. Понякога конфискуваните сухопътни превозни средства и плавателни съдове ставаха собственост на конфискувалата ги служба. Недвижимите имоти по правило се продаваха последни и оставаха една-две години на разположение на службата, преди да бъдат предложени на търг. Заключени и запечатани с полицейска лента, те стояха необитаеми под надзора на някой бюрократичен ревизор. Понякога — какъвто, изглежда, беше и сегашният случай — полицаят, извършил ареста, решаваше, че колата, лодката или недвижимият имот му принадлежат, докато стоят неизползваеми. Имотът, който Ла Моя беше открил, се намираше в непосредствена близост до няколкото места, на които е била засечена ескаладата на Форман, и това едва ли беше обикновено съвпадение.