Стълбището свърши пред една затворена врата и сержантът я дръпна към себе си, като застана от едната й страна, за да се прикрие. Пред тях бе катраненочерен мрак, който започна бавно да отстъпва пред светлината на фенерчетата им. Подземното помещение беше пълно с негодни за употреба печатни преси, купчини бяла пластмаса, метални галони от два литра и половина и всевъзможни други боклуци, струпани безразборно по пода. Издайническите черни следи не се виждаха никъде, затова двамата мъже се разделиха. Болд тръгна надясно, а Ла Моя наляво. Бяха се разбрали с жестове, че ще се срещнат в далечния край на помещението, където мракът продължаваше да е толкова гъст, че поглъщаше лъчите на фенерчетата им, преди да са стигнали до отсрещната стена. Междувременно Лу не спираше да се озърта през рамо, за да държи под око мъждивата светлина от фенерчето на Ла Моя.
Отпадъците бяха струпани на купчини, които оформяха няколко пътеки от лявата страна на лейтенанта и една по-широка, по която той продължаваше да върви. Внезапно Болд зави зад един ъгъл, стигна до странична стена и се зачуди дали да не съобщи това на сержанта, но в същия миг усети вибрации под краката си, които го наведоха на мисълта, че някакво превозно средство или е минало покрай сградата, или е паркирало край нея.
Лу настръхна, ускори крачка и започна да проверява едно след друго няколко странични складови помещения. Вече държеше пистолета си в ръка, а дори не знаеше кога го е извадил. Спомни си, че в багажника на служебната му кола има бронежилетка от кевлар, че Майлс още не е навършил седем, а Сара е едва на четири и че двамата заслужават да имат баща по време на детството си. Спомни си също така, че беше подал молба да бъде повишен в лейтенант, защото искаше по-голяма заплата и защото Лиз бе видяла в това възможност да стои настрани от подобни ситуации, и усети иронията във факта, че именно Лиз го забърка в тази ситуация. Изглежда, в подобни моменти в съзнанието му винаги нахлуваха такива спомени — неканени образи, които му пречеха да се съсредоточи и правеха работата му още по-трудна. Когато си млад полицай, такива неща никога не те безпокоят, те идват с опита.
Четвъртата поред врата, която се опита да отвори, се оказа заключена и фенерчето му освети ново-новеничко резе с катинар на височината на главата му. Той подсвирна и Ла Моя му подсвирна в отговор, а от другата страна на вратата се чу приглушен глас, от който лейтенантът настръхна. Полицаите от отдел „Убийства“ рядко намираха живи жертви на престъпление.
Приглушените викове продължиха.
— Усети ли вибрациите? — попита шепнешком Джон зад гърба му.
— Усетих ги — отговори Болд, сложи си чифт латексови ръкавици и започна да човърка катинара.
— Посетители?
— Знаехме, че могат да се появят такива. — После добави: — Може да са колегите, които се опитват да ни намерят, за да ни съобщят новото местоположение на Форман.
Докато разговаряха, сержантът намери сред вехториите парче тръба, мушна го между катинара и резето и натисна с импровизирания лост. Винтовете на резето излязоха от гнездата си, то се отдели от дървената каса и увисна на вратата. Лу натисна дръжката и открехна вратата на не повече от два сантиметра, защото се опасяваше, че може да има жици, които да я свързват с експлозив или възпламенително устройство. Като следовател, Форман знаеше, че уликите трябва да се унищожават, и бе напълно възможно да е приготвил няколко изненади за неканени посетители. Болд задържа вратата открехната, а Ла Моя веднага се наведе и разгледа внимателно пролуката на светлината на фенерчето си.
— Нищо.
Лейтенантът отвори вратата с още четири-пет сантиметра и този път Джон проучи пролуката с пръсти. После поклати глава.
— Няма.
Двамата мъже се вцепениха, защото чуха шум, който нямаше как да сбъркат — някой слизаше по стълбището на сградата.
Ла Моя прошепна:
— Ти заключи вратата след себе си, нали, серж?
Лу кимна.
— Който и да е влязъл, е имал ключ.
— Не са нашите хора — каза сержантът в опит да се пошегува или да се освободи от напрежението, а може би и двете. Думите му разтревожиха Болд и той отвори вратата с още десетина сантиметра, така че Ла Моя да успее да вкара главата си вътре. По-младият мъж огледа помещението за капани.