— Но, серж — изхленчи Ла Моя, — стриптийз бар в центъра на града. Не може ли да проведем срещата на някое по-малко разсейващо място?
Лейтенантът се удиви от факта, че въпреки среднощното обаждане, Джон не само не бе изгубил чувството си за сарказъм, но и не се притесняваше да каже подобно нещо в присъствието на Матюс.
— Петнайсет минути — заяви Лу, без да си прави труда да отговаря на въпроса му.
„Розовата дама“ кипеше от оглушителна музика, неонова светлина, сладко-киселия мирис на мъжка възбуда и евтин одеколон, смесен с острата миризма на коктейли „Маргарита“ със сол по ръба на чашите. Сервитьорките не бяха жени, а деветнайсетгодишни момичета в неофициално облекло; такава беше и голата стриптийзьорка на сцената с обръснат пубис, която се търкаше в пилона от неръждаема стомана и изглеждаше всичко друго, но не и огорчена, че е там.
Мади Олсън носеше ушито по поръчка черно кожено сако и поло, които подчертаваха още повече красотата й. Тесните й дънки прилепваха плътно към задника й и Болд остана изненадан, че сержантът не падна по стълбите, защото Джон не откъсваше поглед от домакинята им. Отведоха ги в едно ъглово сепаре, облицовано с червена кожа с голяма маса в средата. Алексеевич също изглеждаше на деветнайсет. Беше облечен в хубав, тъмносив костюм, вероятно купен с парите на Свенград, но беше без вратовръзка. На косматия си врат носеше златен синджир, който, ако беше от истинско злато, сигурно струваше колкото няколко лейтенантски заплати. Държеше цигара „Пролетарские“ — неоспорима улика — и имаше големи ръце с чисти нокти, по които обаче се забелязваха драскотини и синини. Явно използваше често бръснача, но въпреки това по бузите му беше набола брада. Косата му лъщеше от гел, а зъбите му бяха избелени. Но най-очевидно бе откритото презрение, което се четеше в сините му очи. Той изглеждаше отвратен от компанията им.
— Благодаря — каза Лу, започвайки по нетрадиционен начин тази специфична партия шах.
Лицето на Алексеевич поомекна. Хлапето в него все още беше живо.
— Харесвате ли бейзбол? — попита го лейтенантът.
— Футбол. Сокър — поправи се младежът, защото първо беше назовал европейския термин. — Висшата лига по сокър. Привърженик съм на Колорадо, но отборът на Сиатъл става все по-добър.
— Синът ми играе сокър — вметна Болд.
— И свири на пиано — добави Алексеевич, от което стомахът на лейтенанта се преобърна. — Чудесен син.
Ла Моя реши да се намеси, за да прикрие шока на Лу:
— Къде е паспортът ти, Малина? В теб или в детектива до теб?
Лицето на младежа пламна.
Джон продължи:
— Лейтенантът иска от теб услуга за услуга. Разбираш ли? Прочисти си за момент мислите от тинята и може би няма да е зле да спреш да гледаш над рамото ми към пилона, защото ще ни трябва цялото ти внимание.
Алексеевич се престори на отегчен и незаинтересован, но сержантът го беше притеснил.
— Трябва ми малко информация — заяви Болд. — Нямам време да я проверявам, така че ще трябва да приема думите ти за истина. Ако ми харесат отговорите ти, ще ти кажа нещо, което ще спести много неприятности на всички. Ако реша, че ме лъжеш, няма да ти кажа нищо.
Руснакът погледна часовника си.
— Седем минути.
Ла Моя каза:
— Продължавай в същия дух, преструвай се на много печен. — Той поклати глава. — Изтръгвате ноктите на хора, които не могат да се защитят. Тези лайна на нас не ни минават. Лейтенантът разполага с важна информация за теб, но ако продължаваш да се преструваш, че не ти пука, просто ще си тръгнем оттук и толкова.
— Ти си по-коравият от двамата, така ли? Доброто ченге и лошото ченге? — Алексеевич отново се престори на отегчен.