Единствената разтоварваща пауза за деня се оказа един инструктаж. Пахван Риз, шефът на „Специални операции“, помоли за среща с Лиз и Лу, за да обсъдят какво се очаква от нея, в случай че мафиотите й се обадят. Лу се съгласи на срещата, отчасти защото беше длъжен, отчасти защото Лиз търсеше начин да се отърве от скуката и еднообразието на очакването да се свържат с нея по телефона. Но основната причина Болд да приеме срещата беше желанието му да научи колкото се може повече за плана на Риз, за да го осуети. Ако съвместните усилия на сиатълската полиция и на Бюрото за криминални разследвания попречеха на Свенград да си върне парите, видеозаписът със сигурност щеше да стане публично достояние и да навреди, ако не и да сложи край на кариерите им. Освен това Майлс и Сара вероятно щяха да бъдат изложени на постоянен риск. Лу трябваше да се противопостави на собствените си хора, докато измисли начин как да защити семейството си. Ако междувременно успееше да надхитри Свенград — толкова по-добре. Но първо трябваше да научи какви са плановете на Риз.
Лу инструктира Лиз, преди да дойдат другите.
— Подготвям нещо.
— И аз така си помислих.
— Сложно е.
— Нали? — Иронията й достави удоволствие, въпреки че съпругът й като че ли не я забеляза.
— Ще трябва да изиграя собствените си хора. Разбираш това, нали?
Лицето й се намръщи загрижено.
— Не можеш да направиш такова нещо, Лу. Нито заради мен, нито заради когото и да било.
— А заради децата? — поинтересува се той. — Ще трябва да измамим всички хора, които ще бъдат в тази стая, затова е важно да им съдействаш за онова, което ти предложат. Това не означава, че наистина ще им съдействаш, но засега трябва да ги накараш да си мислят, че ще го направиш.
Тя кимна, изтръпнала от страх при мисълта, че Лу ще се обърне срещу собствените си хора.
— Не можем да имаме доверие на Дани Форман. Колкото по-надълбоко навлизам в тази история, толкова по-често срещам името му.
— И той ли ще бъде тук?
— Предполагам.
— Нали ти казах, че се държеше странно, когато ме посети — напомни Лиз.
— Работата е там, че не искам да издадем нещо на Дани или на другите; нещо, от което по-късно биха могли да се възползват или което да им подскаже какво замислям, така че засега ще те оставя в неведение за плана си, просто исках да си наясно.
— Разбрах.
Болд си пое дълбоко дъх и го задържа, и Лиз разбра, че се кани да й каже нещо важно. Усети как я обзема предчувствие.
— Но трябва да знаеш, че снощи двамата с Ла Моя задържахме Хейс — заяви той.
На Лиз й прималя и изгуби дар слово.
— Задържахме го, но не го отведохме в управлението. Измъкнахме го от трудна ситуация и се надявам, че той ще ни се отплати, като ни съдейства. Ще видим.
— Измъкнал си го от трудна ситуация. Това ли ми казваш?
— Колкото и невероятно да звучи, е точно така.
— И не сте го завели в управлението? Как да го разбирам?
— Намислил съм нещо.
— Никога не съм се съмнявала в това, Лу. Само съжалявам, че…
Болд я прекъсна:
— Планът ми е рискован. Ако трябва да съм съвсем откровен, шансът да проработи, е минимален. Но засега е всичко, с което разполагам. И вече съм го задействал.
— Ако трябва да съм съвсем откровен — повтори тя думите му с отчаяна нотка в гласа. Именно нейната липса на откровеност беше струпала тези проблеми на главата му. В този момент Лиз изпитваше ненавист към себе си.
За нейна изненада срещата се ръководеше от мъж на име Марк О’Брайън. Тя не си спомняше да го е виждала преди и присъствието му възстанови усещането за насилие над личността й — този непознат, поне в съзнанието й, беше установил контрол над живота й и бе тук, за да й диктува какво да прави и как да го направи. О’Брайън имаше румени бузи и месест нос и Лиз лесно можеше да си го представи как седи в някоя ирландска кръчма с халба бира в ръка. Гръмкият му глас беше в синхрон с прекалено самоувереното му държание. Той приличаше на човек, който, ако се намираше на потъващ кораб, щеше да съобщи на всеослушание, колко е прекрасен денят за плуване. Заместник-ръководител на срещата пък беше Пахван Риз, тъмнокожият малайзиец, който следеше всяка реакция на Лиз, всяко нейно движение с проницателните си зелени очи, като котка, наблюдаваща семейното куче.