Лу, Джон Ла Моя и Дафни Матюс седяха сковано на един диван с психоложката по средата, наредени като кукли Кюпай35 на селски панаир. Маги, невръстното дете, което се намираше под опеката на Матюс, спеше в кухнята на подвижна седалка, закрепена между два стола, и новата и майка обръщаше натам глава при всеки по-необичаен звук. Дани Форман, с изтерзан вид и два бинтовани пръста на лявата ръка, се беше разположил на едно канапе до стената срещу стълбите, водещи към втория етаж на къщата. Там, невидим за останалите, един полицай седеше до прозореца и наблюдаваше улицата. Още една обида, с която Лиз не можеше да свикне — охраняването на крепостта. Форман се бе навел напред, опрян на дебелите си бедра. От време на време вдигаше глава, сякаш се канеше да заговори, но очевидно не намираше достатъчно сили да го направи.
Лиз знаеше, че ако зависеше от Лу, Дани нямаше да присъства на срещата. Но, както й бе обяснил, не можеше да попречи на Бюрото за криминални разследвания да вземе участие в инструктажа, защото разполагаше само с косвени улики срещу чернокожия мъж, а и процедурата по обвиняването на едно ченге от друго ченге отнемаше ужасно много време и не можеше да приключи без намесата на някой голям шеф. А Лу не искаше да се стига дотам, не и при положение, че смяташе да измами собствения си отдел.
Риз обяви:
— Събрали сме се тук, защото очакваме предстоящата обмяна на пари в резултат от обединението на банките да предизвика опит през следващите двайсет и четири до трийсет часа присвоените седемнайсет милиона да бъдат преместени от „Уест Корпорейшън“. А това очевидно ще стане с вашето участие — обърна се той към Лиз. — С вашето съдействие.
О’Брайън каза:
— Смятаме, че или ще осъществят контакт с вас, или ще ви отвлекат.
Заяви го на висок глас и по начин, който прозвуча на Лиз възмутително безпристрастно. Тя усети как нагоре по ръцете й плъзнаха тръпки.
Риз очевидно също усети безразличието на мъжа. Той понижи глас и продължи, като гледаше Лиз право в очите:
— Не знаем къде, нито кога. Не знаем как. Не сме достатъчно умни, за да предвидим ходовете на противника. Единственият ни коз сте вие, госпожо Болд, и е крайно време да установим някакви основни правила.
Лиз се бе надявала да присъства тук като зрител, като слушател, да не взема директно участие в тази среща, а да остави Лу да говори вместо нея. Но сега усети как устата й се раздвижва и думите се изсипват навън:
— Да… е… не знам колко от вас някога са били в другия край на подобно наблюдение, но аз го намирам за клаустрофобично, досадно и потискащо. Така че колкото по-бързо приключи, толкова по-добре.
Риз и О’Брайън изложиха няколко възможни версии за нейното отвличане или участие.
Лиз вметна:
— Не забравяйте, че има още поне четирима души с достъп до компютрите IBM AS/400.
— Детектив Форман? — изрече въпросително Пахван Риз.
Дани Форман се съживи като една от онези играчки на Майлс, които реагираха на звук. Лу бе споменал, че чернокожият мъж е бил измъчван за втори път, но по него нямаше никакви видими следи от нови изтезания.
— Лиз, бюрото следи онези от вас, които имат достъп до сървърите, от деня, в който освободиха Хейс под гаранция. Ти и Лароса сте единствените, с които са осъществили контакт, а Лароса сега е в спешното отделение и не им върши работа. Не казвам, че не държим под око останалите. Наблюдаваме ги. Но залагаме на теб. — Главата му отново клюмна като на заспала кукла. Той гаврътна кафето си, сякаш беше сок.
— Приемаме, че вие сте тяхната мишена — заключи О’Брайън. — Не забравяйте, че ще ви заменим с някой от нашите хора, така че вие сте извън всякаква опасност. Но трябва да вземем предпазни мерки. Основната ни грижа е какви действия да предприемем като екип и вие в частност в случай на ИВК. Да ви инструктираме какво да правите.
ИВК, или изгубване на всякакъв контакт. Лу й беше разяснил някои от най-често използваните съкращения, които до едно й се струваха детински и ненужни. Те гледаха сериозно на секретните кодове, но на нея й се виждаха смешни — като група деца, които са се събрали в къщичката си на дървото и планират нападение. В началото на срещата О’Брайън беше изложил трудностите около наблюдението и ситуациите със заложник, като наблегна на възможността екипът, който наблюдава Лиз, да я изгуби в даден момент. В мига, в който той го изрече, тя осъзна, че една пешка няма друг избор, освен да се придвижи натам, накъдето пожелае играчът.