— Кърпичка? — учуди се Лиз, която не схващаше каква е аналогията. Тя се почувства като викторианска жена, опитваща се да привлече внимание.
— Можем да ви кажем повече, но после ще трябва да ви убием — пошегува се О’Брайън, без да се замисли. Коментарът накара всички в стаята да се умълчат. Той се извини и каза: — Смятаме, че Хейс може да изтрие записа на всичко, което ви накара да направите, докато сте в сървъра. Ако ни сигнализирате навреме, като напишете Майлс6 или Сара4, ще имаме много по-голям шанс да проследим какво правите на компютъра. — Тя положи усилие да не поглежда към Лу. — Това има нещо общо с IP адресите в интернет и с други неща, които дори не разбирам, но от отдел „Измами“ ни заявиха съвсем ясно, че за да имат някакъв шанс, трябва да ни дадете предупредителен сигнал.
Риз повтори:
— Майлс6 и Сара4, пишат се, както се изговарят, с цифрите отзад. Решихме, че ще ги запомните лесно. Щом напишете някое от двете за парола, ще ви проследим.
— Това е като да развиваш намотана на кълбо връв, докато вървиш през лабиринт — обади се Форман, като вдигна отново глава и срещна погледа й.
Той не искаше тя да им даде тази връв, по която да я проследят. Искаше да постъпи така, както й беше казал. Лиз разбра посланието му. И откри, че е въвлечена в двубой на погледи с чернокожия мъж.
Матюс се намеси:
— Нуждаете се от почивка. Стига толкова инструкции.
Не след дълго всички бяха напуснали къщата. Двамата с Лу събраха празните чаши от кафе.
— Е? — попита съпругът й.
— Уф — изпъшка тя.
Лу пусна музика — някакъв тъжен джаз — стисна я внимателно за лакътя и я отведе в един закътан ъгъл на стаята, където някой трудно би могъл да ги види през прозореца. Когато й заговори шепнешком, Лиз потръпна.
— Представям си как се чувстваш.
— Не много добре — отвърна тя.
— Наистина ли е възможно да проследят действията ти, когато влезеш в сървъра на банката?
— О, да. Ако има програма за проследяване на клавишите, ще могат да засекат всеки клавиш, който натисна.
Той обмисли чутото.
— В такъв случай, каквото и да правиш, не използвай паролите, които ти казаха. Не трябва да задействаш проследяването по клавиши.
— Те не познават Дейвид — заяви тя и веднага съжали за интимността, която се долавяше в изказването й.
Болд я погледна в очите. Лиз видя зле прикритата му болка.
Тя обясни:
— Той е прекалено добър програмист, за да остави всичко да се провали заради човешка грешка. Да, всеки, който иска да използва AS/400, първо ще трябва да въведе правилната парола, а за прехвърлянето на парите ще са необходими информация за рутера36 и номерът на банковата сметка, като този номер може би ще трябва да се въведе ръчно. Но нима мислиш, че той ще позволи да се задейства програма за проследяване на клавишите? Категорично не. Аз му трябвам, защото пазачите ще ми позволят да вляза в стаята със сървъра и защото разполагам с парола, която ще ми позволи да вляза в самия сървър. Но смяташ ли, че ще позволи на софтуерната им програма да запише номера на сметката, който ще въведа? Той не е толкова глупав, Лу. Дори и да напиша една от онези пароли, Дейвид вече ще е измислил начин да неутрализира програмата. Повярвай ми, те не могат да се мерят с него. — Тя добави: — Като казвам това, не искам да те засягам.
— Радвам се да го чуя — отвърна Болд, но гласът му потрепери, издавайки истинските му чувства.
— Видя ли как ме изгледа Дани? Продължава да очаква от мен да прехвърля парите на сметката, която той ще ми посочи.
— Не ме тревожи Дани. Тревожи ме мисълта, че който и да ти даде номера на сметката, ще трябва да поеме риска ти да го запомниш. По телефона, на лист хартия — няма значение как ще го получиш, но те не могат да си позволят да си го припомниш по-късно.
— Обикновено банковите номера са много дълги — отвърна тя.
— Няма значение. Ти си банков служител. Не могат да пренебрегнат факта, че си свикнала да помниш такива номера. А ако запомниш номера на тази сметка, по-късно парите могат да бъдат проследени и намерени, нали така?
Лиз кимна, като веднага осъзна подтекста и защо съпругът й не иска да го изрече на висок глас.
— Стига да съм жива, за да го повторя.
Лу не погледна към нея, нито отговори на коментара й. Вместо това се обърна и промърмори, че се нуждае от чаша чай.