— Те очакват да получиш обаждане. Подслушват домашния ни телефон и мобилните ни телефони. Щом ти се обадят, ще преминат към действие. Ако е възможно, ще извършат подмяната тук, в къщата; ако не е — ще го направят на улицата.
— Но как ще го предотвратим? — попита Лиз, все още озадачена.
— Ти поръча да доставят костюма в службата ми, нали?
— Да. — Трябваха й няколко мига, докато осъзнае, че това не е било въпрос, а обяснение. — Костюмът — изрече тя.
Лу й посочи една кутийка в горната част на тетрадката, очертана толкова дебело, че мастилото се бе размазало.
— Всичко започва с костюма.
Лиз не бе съвсем сигурна какво означава това, но разбра, че в момента Лу й разкрива плана си. Беше намерил някакъв изход от ситуацията, макар и трудно постижим. Тя се постара да повярва в успеха на плана му, защото нямаше друг избор. Болд я запозна с началото на представлението и Лиз обеща да изпълни дословно инструкциите му, въпреки че й се сториха безсмислени. Последната част от представлението, вътре в банката, беше изцяло нейна.
— Довечера няма да мигна — заяви тя.
— Да — съгласи се Лу. — Знам.
21.
В неделя сутринта Лиз отиде на църква, а Болд я придружи, защото искаше да е близо до нея и защото искаше да я пази. Въпреки възраженията си, тя взе мобилния си телефон, настроен да вибрира, ако някой позвъни, и двамата седнаха до пътеката, така че Лиз да може да излезе по-бързо навън, ако се наложи.
Лу хареса литургиите, защото вместо свещеник имаше двама четци и проповедта представляваше цитати от Библията и интерпретации, а не поучения от амвона. Химните, изпети силно, го накараха няколко пъти да настръхне, защото възхваляваха любовта и обещаваха надежда. От всички скъпи за лейтенанта неща, надеждата може би му беше най-скъпа. Той се замисли върху мотивацията си да стане полицай и разбра, че в нея най-важни са били надеждата, вярата в моралния кодекс и осъзнаването, че някой трябва да поддържа този кодекс. Другите ченгета имаха убити братя, изнасилени сестри, изпотрошени от вандали домове и всевъзможни други основателни причини да постъпят в полицията. Но не и Болд. Църквата и нейните енориаши олицетворяваха обществото, което той искаше да защитава. Така че литургията за него бе изпълнена с ирония, защото човекът, който се нуждаеше най-много от защита, беше собствената му жена, чиято изневяра църквата щеше да определи като грях.
През последните няколко дни лейтенантът бе проявил разбиране към грешките на Лиз, което правеше времето им заедно поносимо. Той усещаше, че прошката все още е далечна — като светулка в края на дълъг тунел — но е необходима стъпка към пълното възстановяване на отношенията им. Независимо дали с Лиз щяха да се заобичат отново, те не искаха да разрушат семейството си.
— Какво щеше да стане, ако бях получила обаждането снощи? — попита тя, докато ядеше салата в едно заведение за бързо хранене.
— Не го получи.
— Но ако бях?
Той сви рамене.
— Щеше да хвърлиш зара и да разчиташ на късмета си.
— Не бяхме подготвени.
— Костюмът е бил доставен в офиса ми още в петък вечерта. Проверих — каза Лу, когато видя любопитния поглед на Лиз. — След разговора ни снощи реших, че ще е по-добре да проверя.
— И защо е толкова важен? — попита тя. — Костюмът? Или няма да ми кажеш?
— Вече ти казах достатъчно.
— Извинението ти не струва.
Той опита салатата си. Стори му се малко по-пикантна от необходимото.
— Сложили са прекалено много аншоа.
Лиз го изгледа през масата, ядосана, че е сменил темата.
— Та бяхме ли готови? Ако бях получила обаждането?
— Единственият проблем беше, че в неделя не извършват доставки. Трябваше да измисля нещо. Джон ще ни помогне. Пък и те може изобщо да не те потърсят. Може би ти ще служиш само за отвличане на вниманието. Може би в същия този момент някой в банката извършва трансфера на парите.
— Щеше да си чул, ако е така, не мислиш ли? — Тя звучеше силно обезпокоена и Болд осъзна, че вече проявява характерните черти на заложник, показвайки, че ако някой заеме мястото й, вместо облекчение, ще изпита разочарование.
— Така е — призна той, като се разтревожи отново за нея. Загрижеността му идваше на вълни, но Лу забеляза, че с всяка секунда вълните стават все по-високи. — Ако обаждането бе станало по-рано, планът ми нямаше да проработи. — Вече бяха уговорили подробностите. Тя щеше да се включи в играта под смаяния поглед на отдел „Специални операции“. Ако всичко минеше добре, Дафни Матюс щеше да заеме мястото й за няколко минути. Някога Болд би приветствал тази мисъл. Но сега само осъзна каква болка му носи подобна фантазия.