— За какво мислиш? — попита го Лиз. — Съвсем се умълча.
Повече от шест години таеше в себе си тази тайна, но сега му се стори, че няма смисъл да я крие повече. Лиз му бе разкрила изневярата си, защото не беше имала друг избор. А Лу бе продължил да се прави на благочестив, въпреки че и той си имаше своите малки грехове.
— Жената, с която спах… през нощта, в която бяхме разделени…
— Не ти се сърдя — прекъсна го тя. — Аз ти изневерявах с Дейвид. Ти беше наранен. Вече се разбрахме по този въпрос.
— Беше Дафни — изрече лейтенантът, назовавайки за първи път името на партньорката си.
По лицето на Лиз се изписа шок. Тя подпря внимателно вилицата си на ръба на чинията, а по масата потече сос от парченцата салата, които все още бяха забодени на нея. „Прекалено пикантна е“ — помисли си той мимоходом, когато Лиз му се извини и отиде до тоалетната.
Минаха цели десет минути, преди да се върне при масата със зачервено лице и шия — сигурен белег, че е плакала. Лу беше платил сметката. Тя остана права до масата, като дори не понечи да седне на стола си.
— Готов ли си? — Лиз се обърна към вратата, без да изчака отговора му и той тръгна след нея.
Нямаше намерение да се поддава на опита й да го накара да се почувства зле, че й е казал истината. Според него моментът и мястото бяха съвсем подходящи за откровението. Болд чувстваше, че трябва да обясни готовността на Дафни да вземе участие в предстоящите събития, като изложи себе си и работата си на риск; чувстваше се длъжен да бъде също толкова искрен със съпругата си, колкото тя — с него, а по-подходящо време за подобни откровения нямаше да има. Мигът на истината идваше, когато човек най-малко очаква, а неговият миг беше дошъл в едно заведение за бързо хранене след божествена литургия и красиви химни, призоваващи към изкупление. Другата причина да бъде откровен с нея, която той не смееше да сподели, беше жизненоважна. До края на нощта можеше да се озове в затвора, а ако го арестуваха, единственият човек, на когото можеше да разчита да продължи борбата вместо него, оставаше Дафни Матюс, и Лиз трябваше да разбере какво ги свързва с нея. Истината не можеше да нарани никого. Като казваме истината, силата ни не намалява. Един от четците бе прочел по време на службата този откъс от Библията и Лу внезапно осъзна колко болезнено понася Лиз бремето на искреността си, докато той пазеше тайната си. Но повече нямаше да е така. Не й бе казал за Дафни, за да я нарани, каквото и да си мислеше тя. Беше го споделил, защото имаше лошо предчувствие за предстоящите събития и искаше да й разкрие всичко, преди да са се прибрали.
След като се върнаха у дома, Лиз прекара първите няколко часа в спалнята, където Болд я остави да преодолее на спокойствие мъката си.
Показа се от спалнята само веднъж, като застана на прага и му заяви:
— Добре направи. Имам предвид, че ми каза. Това е мой проблем, не твой.
— Ако наистина смяташ така, значи сме в беда.
— Ако си мислиш, че вече не сме в беда, дълбоко се заблуждаваш — не му остана длъжна тя. — Дани Форман спомена, че ще ми се обадят в неделя вечерта. Тази вечер. Ще ми обяснят как да взема софтуера на Дейвид, за да извърша трансфера и парите да отидат в правителствена сметка.
Лу беше очаквал, че разговорът им ще се задържи върху кратката му афера с Дафни Матюс — че Лиз ще го накара да съжалява за стореното. Но сега разбра, че тя търси изход от това блато, като същевременно се опитва да си изясни какво се очаква от нея. Той й обясни:
— Дани е този, който ще ти се обади. Софтуерът би трябвало да е в него. Предполагам, че именно той ме прати да гоня вятъра. Електронният бележник, който е държал по време на разговора ви, е имал безжична връзка с интернет. Той е следял придвижването ми с колата онази нощ. Според Гийзър между него и Форман няма никакво споразумение, което означава, че или Гийзър лъже, както ти е казал Дани, или Дани се прави на Самотния рейнджър, за да извърши необходимите му арести и да възстанови парите. Третата възможност е Дани да планира преждевременното си пенсиониране, като задържи парите за себе си. Но не ми се вярва да е така. Единственият недоволен от изчезването на Хейс е Свенград — човекът, който дърпа конците и който иска да прехвърлиш парите само и единствено в сметката му.