— Да, да — поклати глава генералът и допълни: — Щом не помниш подробностите, ще питам аз. Кръстът за храброст?
— А, да — понечи да се плесне по челото с ръка №1999, но се сети, че стоеше срещу офицер от Генералитета и изпъна ръката си до тялото. — От горяща къща изнесох един офицер и едно дете. За малко да изгоря. Офицерът и детето се бяха задушили, после оживяха. Врагът ги беше взел в плен и ги държеше като заложници. Преди да вляза в къщата, убих войниците, които ги охраняваха в двора. Бяха един взвод и половина, останалите се криеха в мазето и изгоряха. Можех и тях да изнеса, но трябваше да пазя офицера да не го пленят отново. Така и не разбрах защо ми връчиха кръста за храброст. И сега се питам защо ме наградиха — защото спасих детето и офицера, или защото избих взвод и половина вражески войници?
— Първо — вдигна кокалестата си фаланга генералът — не си убил, а си обезвредил вражите войници, защото носят вреда за нашата непобедима армия и второ: наградили са те, защото си обезвредил взвод и половина вражески войници. Освен обезвредените вражески войници, всичко друго е без значение в една война! Ясно ли е, редник? — наостри рамене и изпъна гръб генералът. Окото му се изцъкли и лицето застина.
— Тъй вярно, господин генерал! Освен обезвредените вражески войници всичко друго е без значение в една война! — изпъна и №1999 смъкнатите си рамене.
— И никога не го забравяй! — удари с юмрук по плюша генералът.
Секретарят се сепна и изтърва молива. После го сграбчи и стисна до болка с черните си пръсти.
— Слушам, господин генерал! — още по-високо изпъна вдървените си рамене №1999 и се загледа в далечината. Лицето му застина като генералското.
— Остава последната част от прегледа — след кратка пауза каза генералът и се надигна.
Подпря се на патерицата си и закуцука към вратата. Ръкавът на престилката му се развя след него като обругано военно знаме. Спря пред №1999 и го погледна в окото със стъкленото си око.
— Кръ-гом! — заповяда той.
№1999 се завъртя кръгом на алуминиевата си протеза и застана с гръб към членовете на комисията, насядали със сковани гърбове зад плюшената маса.
— Наведи се! — изхриптя гърленият глас на генерала.
№1999 се прекърши в кръста като сгънат по средата дърводелски метър — с глава към вратата и задник към членовете на комисията.
— Разтвори бузите на задника! — заповяда генералът.
— Не мога, господин Генерал. Куката ми пречи — отговори притеснено №1999.
— Аз ще ти помогна — каза Генералът.
Със здравата си ръка №1999 отдръпна настрани едната буза, другата генералът дръпна със здравата си ръка, приведе на две сухото си тяло, ставите му изскърцаха като ръждясали пружини и заби стъкленото си око в задника на №1999.
— Кисти и хемороиди няма — обърна се той през рамо към Секретаря, все така превит на две, ставите му скърцаха като натегнати пружини. — Какви са тези белези по ануса? — попита строго прекършения в кръста №1999, без да отделя стъкленото си око от задника му. После бавно се изправи, ставите му изпукаха като несмазани прижини.
— Бих се в Анадола… — рапортува №1999, все така превит под прав ъгъл в кръста, със задник към комисията и генерала.
— Ясно! — промърмори генералът и допълни с омекнал глас: — И аз съм се бил в Анадола — и свенливо се огледа. — Това бе толкова отдавна… — поклати той глава. Стъкленото му око срамежливо проблесна и изгасна.
— Мога ли да се изправя? — попита притеснено №1999.
— Да, да — отговори генералът и го погледна нежно със стъкленото си око.
№1999 бавно се изправи — става по става, като разхлабен дърводелски метър.
Генералът се върна зад плюшената маса, остави патерицата си на стойката и се отпусна на мястото си. Ставите му изскърцаха като отпуснати пружини.
— Е? — огледа той членовете на комисията със стъкленото си око.
— Диша! — докладва Старшият на военната комисия.
— Сърцето му работи! — допълни Заместникът.
— Чува и говори! — рапортува Заместникът на заместника на старшия.
— Годен за военна служба! — отсече генералът.
„ГВС“ — написа Секретарят и въздъхна облекчено. Моливът се изплъзна от дланта му и меко тупна върху плюша.
— Служа на Човечеството! — козирува №1999.
— №1999 — проехтя гласът на генерала в кабинета.
— Аз — изпъна гърбицата на врата си Номер 1999.
— Честито! Заминаваш на военен сбор като редови войник! — удари с юмрук по плюша генералът, стъкленото му око възторжено проблесна. Взе печата, удари го върху военната книжка на №1999 и я затвори.