А Комацу бе поискал да опознае Тенго и като човек: къде е израснал, с какво се занимава сега. Тенго се стараеше да отговаря възможно най-откровено на въпросите му. Роден бил в град Ичикава, в близката префектура Чиба. Майка му починала от някаква болест скоро след раждането му, или поне така твърдял баща му. Нямал братя или сестри. Баща му не се оженил повторно, а сам отгледал Тенго. Прехранвал се с ходене от врата на врата да събира таксата за държавната радиотелевизионна мрежа Ен Ейч Кей10. Сега обаче баща му страдал вече от болестта на Алцхаймер и живеел в санаториум в най-южната точка на полуостров Босо в Чиба. Самият Тенго завършил странно наименувания „Факултет 1 — колеж за естествени науки, специалност математика“ към университета „Цукуба“, сега пишел белетристика и същевременно преподавал математика в школа за частни уроци11 в токийския район Йойоги. След като се дипломирал, имал възможността да стане преподавател в една окръжна гимназия близо до родния му дом, но предпочел сравнително по-гъвкавата и с повече свободно време програма на токийската частна школа. Живеел сам в апартаментче в квартал Коенджи, западно от центъра на Токио, което било само на половин час път от школата.
Тенго не беше убеден, че желае да стане професионален писател, нито че има дарбата да пише белетристика. Знаеше единствено, че не можеше да се сдържи да не пише проза по няколко часа на ден. Писането за него бе толкова нужно, колкото и въздухът.
Докато слушаше житието на Тенго, Комацу почти не обели и дума. Но, изглежда, Тенго му се понрави, макар и неизвестно защо. Тенго бе едър мъж (основна фигура в отборите по джудо в прогимназията, гимназията и университета) с очите на ранобуден фермер. Подстригваше се късо, винаги имаше някакъв загар, а ушите му бяха яко намачкани, та приличаха на карфиол. Изобщо нямаше вид на млад литератор, нито на учител по математика, което, изглежда, също се понрави на Комацу.
И така, щом Тенго завършеше някой свой разказ, веднага го представяше на Комацу, който го прочиташе и му излагаше забележките си. Тенго преработваше разказа въз основа на получените съвети и пак го връчваше на Комацу, а той поставяше нови изисквания, като треньор, който полека-лека вдига летвата все по-високо. „Твоят случай ще изисква доста време, разправяше Комацу, но и ние заникъде не бързаме. Просто си постави за цел да пишеш всеки ден. И нищо не изхвърляй. Не се знае кога ще ти потрябва.“ Тенго бе обещал да спазва съветите му.
От своя страна Комацу пращаше периодично на Тенго дребни поръчки за материали. Тенго пишеше анонимно за женското списание на издателството, към което се числеше и списанието на Комацу: редактираше отговорите на читателски писма, правеше кратки рецензии на филми и книги, съставяше дори хороскопи. А хороскопите му се радваха на особена популярност, понеже често познаваха. Веднъж, след като бе писал „Очаквайте ранно сутрешно земетресение“, рано една сутрин наистина бе станало земетресение. Тенго бе благодарен за допълнителните доходи и за практическия опит, който трупаше от подобна работа. Радваше се да вижда по книжарниците отпечатани свои творби, независимо под каква форма.
По някое време наеха Тенго да участва в подбирането на творби за наградата „Нов писател“ на литературното списание. Колкото и необичайно да бе да подбира чужди творби, след като и самият той се бори за същата награда, Тенго изчиташе всичко с пълно безпристрастие, без да се притеснява особено от деликатното си положение. Ако не друго, изчитането на купища лошо написани творби му даваше неизличим урок за това какво точно означава слаба проза. Всеки път изчиташе стотина ръкописа и избираше сред тях десет, за които имаше смисъл да ги връчи на Комацу с писмените си бележки. Пет от тези творби щяха да бъдат включени в краткия списък, а от тях четиричленната комисия щеше да избере победителя.
Тенго не беше единственият хоноруван сътрудник, участващ в подбора, а и Комацу бе само един от неколцина редактори, които участваха в определянето на краткия списък. Всичко това се правеше в името на справедливостта, макар и всъщност да не бе толкова необходимо. Колкото и творби да се представяха за участие в конкурса, със стойност винаги имаше не повече от две-три и нямаше начин някой да ги пропусне. В миналото три разкажа на Тенго бяха допуснати до краткия списък. Естествено, избрал ги бе не Тенго, а други двама подборчици, а след тях — и Комацу, който заемаше редакторската длъжност. Нито един не стигна до голямата награда, но и този факт не успя да съсипе Тенго. Поначало Комацу бе успял да му внуши, че при него всичко е въпрос единствено на време. А и самият Тенго не бързаше особено да се захване веднага с писането на романи.
10
NHK (
11