На Тенго никак не му се виждаше весело. Като начало, той никога не бе виждал въпросния „литературен свят“. И в мига, в който осъзна, че компетентен индивид като Комацу може да бъде тласнат от подобни детински подбуди да премине по такъв опасен мост, за малко загуби дар слово. Най-после успя да промълви:
— Звучи ми като измама.
— Съавторството не е чак толкова рядко срещащо се явление — рече намръщено Комацу. — Половината сериализирани манга13 в списанията са дело на съавтори. Редколегията си подхвърля идеи и съчинява сюжета, художникът прави опростени линейни рисунки, помощниците му допълват подробностите и ги оцветяват. Почти никаква разлика от завод за производството на будилници. Същото става и в света на белетристиката. С розовите романчета например. При тях издателят обикновено наема писатели да му измислят сюжети по зададени им основни насоки. Разделение на труда — ето това е системата. Масовото производство не би било възможно другояче. В себичния свят на литературната белетристика, разбира се, подобни методи не се насърчават открито, така че от гледна точка на практичността стратегията ни ще е да създадем Фука-Ери като самостоятелен наш автор. Ако случайно се разчуе за заблудата, може и да се разрази лек скандал, но ние няма да сме нарушили закона. Просто ще сме се движили с всеобщия поток на съвремието. Пък и не става дума за нов Балзак или Мурасаки Шикибу14. Нашето участие ще се свежда до това, че сме закърпили дупките в историята, написана от някаква гимназистка, за да я подобрим. И какво лошо има в това? Стига завършената творба да е добра и да доставя удоволствие на много читатели, нищо лошо не е сторено, нали така?
Тенго обмисли казаното от Комацу и внимателно му отговори:
— Дотук виждам два проблема. Сигурно ще възникнат и други, но засега да се съсредоточим върху тези два. Първо, не знаем дали авторката Фука-Ери ще се съгласи някой друг да преработи творбата й. Каже ли „не“, край на всичко. Но и ако приемем, че каже „да“, другият проблем е дали аз ще се справя успешно с преработката. Съавторството е крайно деликатна работа. Не вярвам нещата да потръгнат толкова гладко, колкото предсказвате.
— Убеден съм, че ще се справиш, Тенго — каза Комацу без колебание, сякаш бе очаквал такава реакция от Тенго. — Нямам и грам съмнение. Още като прочетох за пръв път „Въздушната какавида“, първата мисъл, която изникна в главата ми, бе „Тенго трябва да я преработи!“. Тъкмо за теб работа. Буквално плаче ти да я преработиш. Не го ли усещаш?
Тенго само завъртя глава, но нищо не каза.
— Никой не те принуждава да бързаш — рече тихо Комацу. — Въпросът е важен. Помисли си два-три дни. Прочети повторно „Въздушната какавида“ и я прецени внимателно в светлината на предложението ми. И… впрочем, вземи и това от мен.
Комацу извади от вътрешния джоб на сакото си кафяв плик и го подаде на Тенго. В плика имаше две цветни снимки на момиче в стандартен размер. Едната беше портрет, на другата бе в цял ръст. Изглежда, бяха заснети по едно и също време. Момичето стоеше пред някакви външни стъпала — широко каменно стълбище. Класически красиви черти. Дълга права коса. Бяла блуза. Дребна на ръст, слаба. Устните й се мъчеха да се усмихнат, но очите се съпротивляваха. Сериозни очи. Търсещи очи. Тенго се загледа в двете снимки. Колкото по-дълго ги гледаше, толкова повече се сещаше за себе си на тази възраст и изпитваше някаква тъпа болчица в гърдите си. Специална болка — нещо, което отдавна не бе усещал.
— Ето ти я Фука-Ери — каза Комацу. — Красива е, нали? Симпатична и свежа. На седемнадесет. Идеално. Няма никому да съобщаваме, че истинското й име е Ерико Фукада. Нека си остане Фука-Ери. Ако спечели наградата „Акутагава“, самото име ще причини определена сензация, разбираш ли? Репортерите ще й налетят като прилепи по залез-слънце. Книгите й ще се разграбят за един ден.
Тенго се зачуди откъде ли се е сдобил с фотографиите Комацу. От участниците не се изискваше да прилагат снимки към творбите си. Но реши да не пита — отчасти понеже не желаеше да чуе отговора, какъвто и да бе той.
— Задръж ги — каза Комацу. — Може да ти потрябват.
Тенго ги върна в плика и го сложи върху ръкописа.
После каза на Комацу:
— Не съм запознат подробно с механизмите на „индустрията“, но здравият разум ми подсказва, че планът ви е изключително рискован. Почнете ли веднъж да мамите обществото, трябва постоянно да поддържате лъжата. Край няма. Няма да е никак лесно нито от психологическа, нито от практична гледна точка постоянно да пригаждате истината така, че всичко да си е на място. Стига един от заговорниците да се изпусне, всички ще закъсат. Не смятате ли?
13
Manga — японска дума за комикси и карикатури, която извън Япония означава японски комикси и комикси в японски стил. — Б.пр.
14
Мурасаки Шикибу (ок.973 — ок.1014 г.) — придворна дама, поетеса и писателка, автор на „Genji Monogataru“ („Сказание за Генджи“). — Б.пр.