Кожата на Тамаки бе мека и фина. Зърната й се подуха и възприеха красива овална форма, като маслини. Срамните й косми бяха фини и редки, като нежна върба. Тези на Аомаме бяха твърди и щръкнали. Много се смяха на тази разлика. Експериментираха, като се докосваха по всякакви места и после обсъждаха кои са им най-чувствителните. По някои места си приличаха, по други — не. Всяка протегна пръст и докосна клитора на другата. И двете бяха прибягвали до самозадоволяване, и то често. Сега обаче осъзнаха колко по-различно е, когато те пипа друг. Ветрецът се носеше по полята на Бохемия.
Аомаме се спря и пак разтърси глава. Въздъхна дълбоко и се вкопчи още по-силно в тръбния парапет. Стига съм мислила за тези работи. Важното сега е да сляза по стълбата. Трябва вече да съм минала половината път. Но защо и тук е толкова шумно? Защо и вятърът продължава с такава сила? Сякаш и шумът, и вятърът искат да ми се скарат, да ме накажат.
Аомаме все пак успя да пропъди тези натрапчиви усещания, но пък започна да я мъчи мисълта какво ли я чака долу, на края на стълбата. Ами ако там стои някой и той й поиска документ за самоличност и обяснение какво търси на това място? Дали ще се задоволи с елементарно оправдание от рода на „На естакадата стана задръстване, а пък аз имам такава важна среща, че ми се наложи да сляза по стълбата“? Или нещата ще се усложнят? Най-малко тъкмо сега има нужда от усложнения. Само не днес.
За неин късмет долу нямаше никого. Веднага извади обувките от чантата и ги обу. Стълбата свършваше в незастроен парцел под естакадата — склад за строителни материали, сгушил се между двете платна на шосе 246 и ограден, с листа ламарина. Върху голата земя лежаха няколко ръждясали железни тръби, вероятно бракувани след завършването на някакъв обект. Под импровизиран найлонов навес от пластмасови плоскости бяха наредени един върху друг три зеблени чувала. Аомаме нямаше представа какво има в тях, но явно трябваше да се пази от дъжда — чувалите бяха завити допълнително с найлон. И те май бяха останали от обекта, но ги бяха зарязали, понеже на никого не му се е разправяло да ги транспортира. Под навеса се търкаляха и смачкани мукавени кашони, пластмасови бутилки от сок и няколко списания с манга. И нищо друго, ако не се смятаха найлоновите пазарски торбички, с които вятърът си играеше.
Металната порта на склада се оказа заключена с катинар и увита неколкократно с верига. Най-отгоре на високата порта имаше бодлива тел. Изключено бе да се прекачи през нея. А дори и да успееше, костюмчето й щеше да стане на парцали. Побутна я няколко пъти, но не успя да я помръдне. И котка не можеше да избяга оттам — толкова тесни бяха процепите й. По дяволите! От какъв зор са залостили тая проклета порта? Че какво можеше да се открадне оттук? Намръщи се, изруга, та дори се и изплю на земята. Толкова труд да слезе от естакадата, а сега се озова заключена в тоя тъп склад! Погледна часовника си. Все още разполагаше с време, но не можеше вечно да виси в тоя склад. А да се върне на естакада бе изключено.
Петите и на двата и чорапа бяха заминали. Огледа се — да се убеди, че не я наблюдават, после нави нагоре полата, смъкна чорапите, събу ги и пак нахлузи обувките. Набута скъсаните чорапи в чантата си. Това й действие я поуспокои. И взе да изследва подробно оградата на склада. Беше не по-голям от стая в основно училище, така че обиколката не й отне кой знае колко време. Така. Вече бе установила единствения вход — заключената порта. Оградната ламарина бе тънка, но листата бяха здраво прихванати един за друг с болтове и гайки, които нямаше как да развие без инструмент. Май се налагаше да се предаде.
Отби се до навеса и огледа смачканите кашони. Изведнъж си даде сметка, че някой е спал на тях, а сега там се съхраняваха няколко навити протрити одеяла. Всъщност не й се сториха съвсем стари. Явно тук преспиваха някакви бездомници, с което се обясняваше и наличието на шишетата и списанията. Това бе несъмнено. И Аомаме взе да разсъждава. Щом нощуват тук, значи някъде има някакъв таен вход. Бездомните са царе на откриването на скрити от вятъра и дъжда места, рече си. Освен това знаят как да замаскират за своя лична употреба разни тайни пролуки, направени от животни.