След молитвата пак отвори очи и се огледа. Чудесно. Олицетворение на способна делова жена. Изправена стойка. Твърдо сключени устни. Единствено обемистата чанта не пасваше. По-добре щеше да е, ако носеше тънко дипломатическо куфарче, но пък чантата бе по-практична. Провери отново съдържанието на чантата. Всичко необходимо си беше на място, където можеше лесно да го напипа.
Оставаше й единствено да изпълни заданието според уговорката. Прямо. С непоколебимо убеждение и безмилостно, Аомаме разкопча най-горното копче на блузката. Така, като се наведеше, щеше да поразкрие гърдите си. Само дето гърдите й трябваше да са малко по-едри!
Никой не я спря, докато взе асансьора до четвъртия етаж и забърза по коридора до стая 426. Извади от чантата си клипборд, притисна го към гърдите си и почука. Леко, отривисто почукване по вратата. Кратко изчакване. Повторно почукване, този път по-силно. Недоволно мърморене отвътре. Открехване на вратата. Мъжко лице. Към четиридесетте. Тъмносиня риза. Сив панталон от каша. Класически вид на свалил сакото и вратовръзката работещ бизнесмен. Зачервени очи, раздразнен поглед. Най-вероятно недоспал. И, изглежда, се изненада от деловия костюм на Аомаме; сигурно бе очаквал да види прислужница, дошла да зареди минибара.
— Извинете за безпокойството, господине. Казвам се Ито и съм от администрацията на хотела. Възникнал е проблем с климатика ви, затова идвам да направя оглед. Може ли да вляза? Няма да отнеме повече от пет минути — обяви отривисто Аомаме с мила усмивка.
Мъжът я изгледа с отявлено недоволство.
— Работя върху нещо важно и спешно. Ще освободя стаята след час. Не може ли тогава да дойдете? На климатика нищо му няма.
— Безкрайно съжалявам, господине, но става дума за авария, дължаща се на късо съединение. В името на безопасността сме длъжни да отстраним подобна повреда незабавно. Затова проверяваме стаите една по една. По-малко от пет минути ще ми трябват…
— О, по дяволите! — цъкна с език мъжът. — Та нали точно затова си взех стая, че да работя на спокойствие.
И посочи струпаните върху бюрото книжа — разпечатани схеми и графики, вероятно материали, нужни му за късно съвещание. Имаше компютър, калкулатор и разграфени листа за чернова с дълги колони цифри.
Аомаме знаеше, че мъжът работи в корпорация в областта на нефтодобива. Бил специалист по капиталовложенията в няколко страни на Близкия изток. Според сведенията, които й бяха дали, бил сред най-кадърните в своята област. Личеше му дори по стойката. Произхождал от добро семейство, имал значителни доходи и карал нов ягуар. След безгрижно детство го пратили да учи в чужбина, владеел английски и френски. Излъчвате самоувереност. Беше от хората, които не търпят да им даваш акъл или да ги критикуваш, особено пък ако критикуващата беше жена. Което не му пречеше нито да командва околните си, нито да спука няколко ребра на жена си със стик за голф. С други думи, светът се въртеше около него, а ако го нямаше него, светът щеше да спре да се върти. Побесняваше — до бой — ако някой му се намесеше в работата или му противоречеше.
— Съжалявам за безпокойството, господине — пусна му най-хубавата си делова усмивка Аомаме. И сякаш самата тя представляваше свършен факт, напъха се наполовина в стаята, опря гръб в рамката на вратата, вдигна клипборда и взе да си записва нещо с химикалка. — Вие бяхте… господин Мияма, ако не се лъжа…? — Беше гледала снимката безброй пъти, лицето му й бе съвсем познато, но все пак държеше да се убеди, че е попаднала на онзи, който й трябваше. Иначе щеше да стане непоправима грешка.
— Точно така. Мияма — отвърна онзи рязко и въздъхна отчаяно, един вид „Абе, правете, каквото ще правите, по дяволите!“. Върна се на стола до бюрото и с химикалка в ръка взе документа, чието четене Аомаме бе прекъснала. Сакото и раираната му вратовръзка бяха хвърлени върху все още оправената спалня. Имаха вид на много скъпи. С провесена през рамото чанта Аомаме се запъти към вградения гардероб, където, както я бяха уведомили, се намираше контролното табло на климатичната инсталация. В гардероба висеше шлифер от мека материя и дълъг сив шал от кашмир. Единственият багаж бе кожено дипломатическо куфарче. Никакви дрехи за преобличане, никаква чантичка с тоалетни принадлежности. Вероятно не възнамеряваше да прекара тук нощта. Върху бюрото имаше кана с кафе, явно доставена му от рум сървиса. В продължение на тридесет секунди се правеше, че оглежда таблото, после викна на Мияма: