— Много ви благодаря за съдействието, господин Мияма. Не виждам никаква повреда в стаята ви.
— Както ви казах от самото начало — прекъсна я недоволно той.
— Ъъъ… господин Мияма…? — понечи да каже нещо тя. — Извинете ме, но струва ми се, че имате нещо на тила си.
— На тила ми ли? — учуди се той. Потърка се отзад, после огледа длан. — Нищо няма.
— Нека все пак погледна — приближи се тя. — Нали не възразявате?
— Добре де, вижте какво е съгласи се той, силно озадачен.
— Капка боя, струва ми се. Светлозелена.
— Че откъде боя?
— Не съм съвсем сигурна. Ако се съди по цвета, трябва да е боя. Може ли да ви пипна? Току-виж се отлепила.
— Пипайте, пипайте — сведе глава Мияма и оголи тила си пред Аомаме. Имаше чист врат благодарение на сравнително скорошно подстригваме. Аомаме пое дълбоко въздух и го задържа, съсредоточила цялото си внимание във върховете на пръстите си, които ловко опипваха да намерят нужното й място. Като стигна до него, натисна го с пръст, сякаш да го отбележи, после затвори очи, да потвърди, че не се е излъгала. Това е. Ако имах повече време, щях да проверя и втори път, но вече е късно. Просто ще трябва да се справя максимално добре в създалата се ситуация.
— Извинявайте, господине, но ще можете ли да задържите така? Тук осветлението е доста слабо. Ще се наложи да си извадя фенерчето от чантата.
— Но от къде на къде имам боя точно пък там?
— Нямам представа, господине. Но сега ще видя.
Докато пръстът й продължаваше да натиска мястото на тила на мъжа, Аомаме извади от чантата си твърда пластмасова кутия, от която взе увит в тънък плат предмет. С няколко сръчни движения разви нещо като малък десетсантиметров ледокоп, който обаче не бе предназначен за разбиване на лед. Конструкцията и изработката му бяха дело на самата Аомаме. Върхът му имаше остротата на игла и за да не се пречупи, бе забит в парченце корк, специално обработено да придобие мекотата на памука. Нежно издърпа корка от връхчето и го пусна в джоба си. После доближи оголеното връхче до специалната точка на тила на Мияма. Спокойно сега, заповяда си Аомаме, това е моментът. Не бива да съм встрани от целта дори с милиметър. И при най-малкото трепване всичките ми усилим ще отидат нахалост. Съсредоточи се.
— Докога ще чакам? — заоплаква се Мияма.
— Само секунди още търпение, господине.
Не се притеснявай, каза му на ума си, няма и да усетиш края. Изчакай само още секунда-две. И след това за нищо няма повече да си мислиш. Нито за системи за рафиниране на нефт, нито за тенденциите в борсовата цена на нефта, нито за тримесечните отчети пред инвеститорите, нито за запазеното място в самолета за Бахрейн, нито за подкупите за държавни служители и подаръците за любовницата ти. Колко ли си се мъчил през всичките тези години да не объркваш всичко това в мислите си! Така че имай още мъничко търпение. Влагам всички усилия в работата си и не бива да ме разсейваш. Нищо друго не искам от теб.
Установила веднъж точката и съсредоточила се върху задачата си, Аомаме вдигна дясната си ръка, спря да диша и след кратка пауза я спусна право надолу — но не прекалено рязко — върху дървената дръжка. Ако я удареше по-силно, отколкото трябва, можеше да счупи връхчето на иглата и то да остане под кожата, а това в никакъв случай не биваше да се допуска. Особено важно бе да пусне ръката си леко, почти нежно и точно под необходимия ъгъл, с точно необходимата сила, право надолу, без да се съпротивлява на земното притегляне, така че връхчето на иглата да бъде всмукано по едва ли не естествен път в точката — надълбоко, гладко и със смъртоносен ефект. От ключово значение бяха ъгълът и силата — или по-скоро въздържането от прилагането на сила. Ако спазваше всички тези изисквания, работата щеше да е толкова проста, колкото да вкара иглата в бучка тофу18. Игличката прободе кожата, заби се в специалната точка в основата на мозъка и спря сърцето толкова естествено, колкото се духва свещ. Всичко свърши за десета от секундата, с почти обидна леснота. Само Аомаме бе способна да го направи. Никой друг не умееше да напипа въпросната скрита точка. Единствено нейните пръсти притежаваха необходимата за целта специална интуиция.
18
Tofu (соево сирене) — храна, произведена чрез коагулация на соево мляко с последващо отцеждане и пресоване на блокчета, като при правенето на сирене от мляко. — Б.пр.