Чу го как хлъцна, след което всеки мускул на тялото му се вкочани. Издърпа мигновено иглата, извади със същата бързина приготвената в джоба й марличка и я притисна към убоденото място да предотврати кръвоизлива. Независимо че тънката игличка бе престояла в кожата само няколко секунди, така че кървенето щеше да е нищожно, бе длъжна да вземе нужните предпазни мерки. Не биваше да остане и най-малката следа от кръв. И най-миниатюрната капчица щеше да провали всичко. Аомаме бе специалист по предпазливост.
Силата взе да се изцежда от вдървилото се за миг тяло на Мияма така, както въздухът излиза от спукана баскетболна топка. Аомаме го остави да се свлече върху бюрото, без да сваля пръст от точката на тила му. Лицето му полегна странично върху възглавницата от книжа. Очите бяха облещени, явно от изненада, сякаш за последно бе съзрял нещо невероятно. В погледа му нямаше нито страх, нито болка, само чиста изненада. Случваше му се нещо абсолютно необичайно, но не можеше да си даде сметка какво: болка, сърбеж, удоволствие или божествено откровение? На този свят има най-различни начини на умиране, но надали някой по-лесен от този.
Изобщо не заслужаваше такава лесна смърт, помисли си намръщената Аомаме. Прекалено леко стана. Може би трябваше преди това да ти спукам няколко ребра със стик за голф номер пет, че да се поизмъчиш, преди да те отърва от болките ти. Такава смърт заслужава гад като теб. Нали и ти това направи на жена си. За съжаление, в случая нямах право на избор. Задачата ми бе да пратя човека на онзи свят с максимална бързина, безпогрешност и неуловимост. Само допреди миг бе жив, а вече е мъртъв. Без ни най-малко да се усети, прекрачи прага, разделящ живота от смъртта.
Аомаме държа марлята на мястото цели пет минути, без да бърза, но и без да натиска, та да не остане следа от пръстите й. Очите и не се отместваха от стрелката на часовника й, отмерваща секундите. Ужасно дълги пет минути се оказаха. Ако някой влезеше през това време и я завареше с притиснати към врата на мъжа пръсти и с финото смъртоносно оръжие в другата й ръка — край на всичко. Изключено бе да измисли някакво оправдание. Можеше да дойде някой от рум сървиса с нова каничка кафе. На вратата всеки миг можеше да се почука. Но петте минути бяха неизбежни. За да се успокои, Аомаме пое неколкократно въздух, бавно и дълбоко. Не се панирай тъкмо сега. Не губи самообладание. Бъди винаги спокойната, хладнокръвна Аомаме.
Усещаше биенето на сърцето си. А в ритъма на сърцето в главата й отекнаха началните фанфари на Яначековата „Симфониета“. По зелените поля на Бохемия пак заиграха меки, тихи ветрове. Даваше си сметка, че се е раздвоила. Едната й половина продължаваше най-хладнокръвно да притиска врата на мъртвеца. Но другата бе изпълнена със страх. Идеше й да зареже всичко и моментално да се махне от стаята. Тук съм, но и не съм. Намирам се едновременно на две места. Може и да противоречи на Айнщайновата теория, но майната му. Да го наречем „дзен на убиеца“.
Петте минути най-после изтекоха, но за всеки случай Аомаме добави и една минута от себе си. Мога да изчакам още една минута. Колкото повече бърза, толкова по-внимателен трябва да е човек в тази работа. Издържа и допълнителната минута, която й се стори безкрайна. После бавно махна пръста си и освети раната с фенерчето. Дупчицата бе по-малка, отколкото от ужилването на комар.
Пробождането на специалната точка в основата на мозъка с изключително тънка игличка причинява смърт, която е почти неразличима от естествената внезапна смърт. На обикновения лекар ще изглежда като сърдечен удар. Поразил го е, докато е работел на бюрото, и е предал богу дух. Преумора и стрес. Не се забелязват признаци за неестествени причинители. Няма нужда от аутопсия.
Покойникът е бил водеща сила в бизнеса, но е бил склонен и да се преработва. Голяма работа, като е получавал солидна заплата, като сега няма да може да я харчи. Обличал се е в костюми на „Армани“ и е карал ягуар, но в крайна сметка и той се е превърнал в поредната мравка, която блъскала, блъскала цял живот и накрая умряла най-безсмислено. След време ще се забрави и самият факт, че го е имало на този свят. „Жалко, толкова млад си е отишъл“, ще разправят хората. А може и да не разправят.