Сега Тенго се намръщи в мрака, но нищо не каза. Събудеха ли го нощем, мозъкът му се нуждаеше от известно време да заработи.
— Чу ли ме?
— Чух.
— Само по телефона. Но все пак говорихме. Или поне аз й говорих. Нашето не можеше да се нарече „разговор“. Тя едва говори. И изговаря думите някак си особено. Ще имаш възможност сам да се убедиш. Така или иначе, описах й най-общо намеренията ни — в смисъл как й се струва идеята да кандидатства за наградата „Нов писател“, след като някой преработи „Въздушната какавида“. По телефона успях единствено да й дам най-обща идея и да я попитам дали това би я заинтересувало, при условие, че ще се срещнем и обсъдим подробностите. Гледах да говоря в най-общи линии. Не мога да си позволя повече конкретност, тъй като можеше да изпадна в неудобно положение.
— Е, и?
— Никакъв отговор.
— Никакъв отговор?
Комацу направи пауза, за да подсили ефекта. Пъхна цигара в устата си и я запали с кибрит. Тенго чу шумовете в слушалката и си представи ясно сцената. Комацу никога не ползваше запалки.
— Фука-Ери иска първо да се срещне с теб — рече Комацу, докато изпускаше дима. — Не каза дали идеята я интересува, нито дали й се нрави. Предполагам, че най-важното сега е да се срещнете като начало и да я обсъдите на четири очи. Казва, че след това щяла да ми даде отговор. Така че цялата отговорност ляга върху теб, нали разбираш?
— Е, и?
— Свободен ли си утре вечер?
Часовете му започваха сутринта и щяха да свършат в четири. За щастие (или не), след това нямаше друг ангажимент.
— Свободен съм.
— Чудесно. Искам от теб да отидеш в шест в кафенето „Накамурая“ в Шинджуку. Ще ви запазя маса в дъното, на спокойствие. Резервацията ще е на мое име и за сметка на фирмата, така че яжте и пийте на корем. И хубаво си поприказвайте.
— Вие няма ли да дойдете?
— Няма. По настояване на Фука-Ери. Нямало още смисъл да се запознаваме.
Тенго продължи да мълчи.
— Толкова засега — заяви весело Комацу. — Надявам се да се справиш, Тенго. Едър човек си, но правиш добро впечатление на хората. Освен това преподаваш в школа за зубрене. Свикнал си да говориш на всякакви ранозрели ученички. Ти си далеч по-подходящ за целта от мен. Усмихвай й се, спечели я, спечели доверието й. Разчитам да чуя добри новини от теб.
— Чакайте, чакайте! Идеята поначало дойде от вас. Дори не съм ви казал все още, че съм съгласен. Както подчертах онзи ден, планът е ужасно рискован и не виждам как ще успее. Може да се превърне в истински скандал. Как искате да убедя това момиче, което така и не съм видял, след като и самият аз не съм решил дали ще участвам?
Отсреща Комацу мълчеше. После, след кратка пауза, рече:
— Виж какво, Тенго. Влакът ни вече излезе от гарата. Късно е за спиране и слизане. Аз съм стопроцентово в играта. Усещам, че и ти си над петдесет на сто готов. Очаква ни една и съща съдба.
Една и съща съдба ли?, поклати глава Тенго. Тази мелодрама пък кога започна?
— Но нали оня ден ми разправяхте да не бързам и да обмисля всичко?
— Да, но оттогава изминаха цели пет дни. Предостатъчно време за обмисляне имаше. Е, какво решаваш? — настоя Комацу.
Тенго не намираше думи.
— Нищо още — отговори откровено.
— Ами, в такъв случай защо не се срещнеш с тази Фука-Ери да обсъдите цялата работа? А пък решението си можеш да отложиш за след това.
Тенго притисна силно с пръсти слепоочието си. Мозъкът му отказваше да проработи.
— Хубаво. Ще поговоря с нея. В шест утре в „Накамурая“ в Шинджуку. Ще й опиша аз как виждам нещата. Но нищо повече не ви обещавам. Ще й разясня плана, но не знам дали ще успея да я убедя.
— Аз и не искам нищо повече от теб.
— Та какво знае Фука-Ери за мен?
— Описах й те в най-общи линии. Че си към тридесетте, неженен, и че преподаваш математика в школа за зубрене в Йойоги. Че си едър, но добър човек. Не ядеш млади момичета. Живееш семпло, имаш благ поглед. И че много харесвам как пишеш. Толкова, общо взето.
Тенго въздъхна. Опиташе ли се да мисли, действителността първо се приближаваше, но след това се отдалечаваше.
— Нали не възразявате, ако пак си легна? Наближава един и половина и имам нужда да поспя поне малко до изгрев-слънце. Рано сутринта имам три часа.
— Добре — каза Комацу. — Лека нощ. Приятни сънища. — И затвори.