Фука-Ери поразмишлява известно време по въпроса.
— Защо пишете проза — попита по своя безизразен начин.
Тенго преобразува въпроса й в по-дълги изречения:
— Другояче казано, след като толкова харесвам математиката, защо хвърлям толкова много усилия да пиша литературни творби ли? Защо не си стоя при математиката? Това ли питате?
Тя кимна.
— Хм. Действителността се различава от математиката. В живота нещата невинаги следват най-краткия път. За мен математиката е… как да го кажа… прекалено естествена. Като красив пейзаж. Просто я има. И не се налага да се заменя с нищо друго. Затова, когато се занимавам с математика, от време на време имам чувството, че ставам прозрачен. А това понякога е страшно.
Фука-Ери не отместваше очите си от очите на Тенго, сякаш гледаше в празна къща с притиснат в прозореца нос.
— А докато пиша проза — продължи Тенго, — използвам думите, за да преобразувам онова, което ме заобикаля, в нещо, което е по-естествено за мен. С други думи, извършвам реконструкция. Това ми позволява да утвърдя отвъд всякакво съмнение, че личността, наречена „аз“, наистина съществува на този свят. Нещо коренно различно като процес от пълното потапяне в света на математиката.
— Утвърждавате съществуванието си.
— Не бих казал, че съм успял сто процента.
Обяснението му, изглежда, не убеди Фука-Ери, но тя не каза нищо повече. Само вдигна чашата вино към устните си и взе да отпива на малки глътчици, като през сламка.
— Доколкото усещам — рече Тенго, — и вие вършите същото на практика. Преобразувате онова, което виждате, със свои думи и го реконструирате. С което утвърждавате собственото си съществувание.
Хваналата чашата ръка на Фука-Ери замръзна. Тя поразмисли върху думите на Тенго, но пак не изказа мнение.
— Придали сте форма на този процес. Формата на повест — допълни Тенго. — И ако тази повест успее да спечели одобрението на много хора дотам, че те да се идентифицират с нея, ще се превърне в литературна творба с обективна стойност.
Фука-Ери решително завъртя глава.
— Формата не ме интересува.
— Формата не ви интересува — каза Тенго.
— Формата не носи значение.
— Защо тогава написахте тази повест и я представихте в конкурса за наградата „Нов писател“?
Тя остави чашата на масата.
— Не съм я представяла.
За да се успокои, Тенго вдигна своята чаша с вода и отпи.
— Казвате, че не сте я представяли?
Фука-Ери кимна.
— Е, кой я е представил в такъв случай?
Тя сви леко рамене, после се умълча в продължение на цели петнадесет секунди. Накрая каза:
— Няма значение.
— Няма значение — повтори Тенго и бавно, продължително издиша през свити устни. Какъв разкош! Нещата изобщо няма да се развият гладко. Знаех си.
На Тенго му се бе случвало неколкократно да има лични взаимоотношения с курсистки от школата за зубрене, но винаги след като напуснеха и ги приемеха да следват и винаги по инициатива на самите момичета. Обаждаха му се и казваха, че искат да се видят. Срещаха се и отиваха заедно някъде. Нямаше представа какво толкова ги привлича у него, но тъй като беше ерген, а те вече не бяха негови курсистки, не намираше оправдание да се измъкне от подобни среши.
На два пъти се беше стигнало и до секс, но взаимоотношенията постепенно се преустановяваха от само себе си. Тенго не успяваше да се отпусне докрай в компанията на някоя енергична млада студентка. Приличаше му на игра с коте: интересно и весело в началото, но бързо омръзва. Пък и момичетата, изглежда, се разочароваха, че той в крайна сметка не бе познатият им от школата пламенен млад преподавател по математика. Напълно ги разбираше.
Тенго обаче успяваше да се отпусне в присъствието на по-възрастни жени. Те, изглежда, стоварваха от плещите му бремето да води във всичко. А и много от тях го харесваха. По тази причина бе престанал да излиза с по-млади момичета, след като година по-рано бе завързал връзка с десет години по-възрастна омъжена жена. Срещите му с нея веднъж седмично в апартамента му като че ли задоволяваха в достатъчна степен всякакви негови желания и нужди. Останалата част от седмицата прекарваше усамотен в писане, четене и слушане на музика в квартирата; от време на време ходеше да плува в близкия басейн. Почти с никого не разговаряше, с изключение на колегите си от школата за зубрене. Не беше особено недоволен от този си стил на живот. Напротив: смяташе го за почти идеален.