Но това седемнадесетгодишно момиче Фука-Ери бе коренно различно. Само като я погледнеше, усещаше как нещо мощно го разтърсва. За пръв път бе изпитал това чувство, когато видя снимките й, но въздействието на живото момиче бе далеч по-силно. Не бяха пориви на любовта или сексуално привличане. Нещо друго според него бе успяло да се промъкне през някаква мъничка пролука и се мъчеше да запълни една вътрешна празнота. Самата празнота обаче не я бе създала Фука-Ери. Съществуваше си открай време в Тенго. Тя просто я бе осветила с някаква специална светлина.
— Литературното творчество, значи, не ви вълнува и не сте кандидатствали в конкурса за нов писател — каза Тенго, като да потвърди току-що казаното от нея.
Фука-Ери потвърди с кимване, впила очи в неговите. После сви леко рамене, сякаш се пазеше от студен есенен повей.
— И не желаете да станете писателка. — Тенго се шокира от факта, че сам зададе въпроса си с равна интонация.
Явно стилът и беше заразен.
— Ни най-малко — отвърна Фука-Ери.
В този момент поднесоха вечерята ни — голяма купа със салата и хлебче за Фука-Ери и морските дарове с лингуини за Тенго. Фука-Ери обърна с вилицата си няколко листа от маруля и ги заоглежда, сякаш по тях имаше вестникарски заглавия.
— Но някой все пак е изпратил „Въздушната какавида“ на издателството за участие в конкурса. Попадна ми, докато правех предварителното отсяване на ръкописите.
— „Въздушната какавида“ — присви очи Фука-Ери.
— Повестта ви.
Очите на Фука-Ери си останаха присвити, но тя нищо не каза.
— Не е ли това вашето заглавие? — попита Тенго с леко угризение.
Фука-Ери леко завъртя глава.
Той пак се обърка, но реши да изостави въпроса със заглавието. По-важно бе да постигне прогрес в разговора като цяло.
— Няма значение, да кажем. Пък и никак не е лошо като заглавие. Носи истинска атмосфера, привлича внимание и ще кара хората да се чудят за какво ли става дума. Който и да го е измислил, нямам нищо против това заглавие. Не съм много сигурен каква е разликата между какавида и пашкул, но и това не е страшно. Искам само да ви убедя, че творбата ви наистина ме плени и именно заради това я връчих на господин Комацу. Той също много я хареса, но е на мнение, че ако искаме да е сериозен претендент за наградата „Нов писател“, трябва да се преработи. Стилът й не може да се мери с фабулата, поради което държи да бъде преработена, но не от вас, а от мен. Аз лично тепърва ще решавам дали искам да го направя, така че не съм му дал отговор. Пък и не съм убеден, че това е правилна стъпка.
И Тенго млъкна, за да усети реакцията на Фука-Ери. Такава обаче липсваше.
— Но все пак очаквам да чуя сега от вас как гледате на идеята да преработя вместо вас „Въздушната какавида“. Дори да се съглася да го направя, не мога без вашето съгласие и помощ.
Фука-Ери взе с пръсти едно чери доматче от салатата си и го пъхна в уста. Тенго набоде с вилицата си една мида и я изяде.
— Направете го — каза просто Фука-Ери. И си взе второ доматче. — Оправете я както намерите за добре.
— Не смятате ли да пообмислите по-дълго решението си? Все пак не е маловажно.
Фука-Ери завъртя глава. Няма нужда.
— Добре, да предположим, че пренапиша повестта ви — продължи Тенго. — Аз, разбира се, ще се старая да не променям фабулата, а само да подсиля стила. Това вероятно ще доведе до някои значителни промени. Но в крайна сметка авторът си оставате вие — седемнадесетгодишната Фука-Ери. Това не подлежи на промяна. Ако повестта спечели награда, тя ще ви се връчи на вас. Единствено на вас. Ако излезе от печат, на заглавната страница ще пише само вашето име. Ние тримата — вие, аз и господин Комацу — ще работим в екип. Но върху книгата ще стои само вашето име. Ние двамата с него ще стоим отзад и няма дума да обелваме, като сценичните работници в театъра. Разбирате ли какво ви казвам?
Фука-Ери поднесе с вилица парче целина към устата си.
— Разбирам — кимна.
— „Въздушната какавида“ си остава изключителна ваша собственост. Тя е ваша рожба. Не мога да я превърна в моя. Аз ще съм просто ваш технически помощник и от вас се очаква да пазите този факт в пълна тайна. Ще участваме в конспирация, или, другояче казано, в лъжа за пред цял свят. Откъдето и да го погледнете, никак няма да ви е лесно да пазите подобна тайна заключена в душата си.