— Нямам правомощия да кажа нито „да“, нито „не“ на такъв въпрос — рече Тамару и произведе някакъв тих звук в гърлото си. — И може да ми потрябва известно време да ти осигуря отговор.
— Тук ще те изчакам.
— Радвам се да го чуя — каза Тамару и затвори.
На другата сутрин малко преди девет телефонът пак иззвъня три пъти, спря, после пак взе да звъни. Сигналът от Тамару.
А той подхвана, без дори да каже „здрасти“:
— И мадам е силно загрижена заради желанието ти да останеш там задълго. Това е просто една тайна квартира и не е напълно безопасна. И двамата с нея сме на мнение, че трябва да те преместим някъде далече, на по-сигурно място. Следиш ли ми мисълта?
— Следя я.
— Но ти си разумна, предпазлива личност. Не допускаш глупави грешки и знам, че си предана. Доверяваме ти се безрезервно.
— За което съм благодарна.
— След като искаш да останеш на сегашното си място, сигурно си имаш свои причини. На нас те не са ни известни, но сме сигурни, че не става дума за някакъв каприз. Така че тя смята да се вслуша, доколкото й е възможно, в желанията ти.
Аомаме нищо не каза.
А Тамару продължи:
— Може да останеш там до края на годината. Но не повече.
— Значи, на Нова година трябва да се местя.
— Моля те да разбереш, че правим всичко възможно да се съобразим с желанията ти.
— Разбирам — каза Аомаме. — Оставам тук до края на годината, после се местя.
Това изобщо не съответстваше на намеренията й. Не мислеше и на една стъпка да се отдалечава от апартамента, докато не види пак Тенго. Но ако дадеше гласност на тези си мисли сега, нещата щяха да се усложнят. По-добре да протака през оставащите до края на годината три месеца, пък после да мисли какво ще прави по-нататък.
— Добре — рече Тамару. — Веднъж седмично ще те зареждаме с храна и други необходимости. Всеки вторник в един следобед главните ни доставчици ще минават оттам. Имат си свой ключ. Ще влизат единствено в кухнята. Така че, докато са в апартамента, настоявам да седиш в задната спалня със заключена врата. Нито се показвай, нито им говори. След като излязат, ще звъннат веднъж на звънеца. Едва тогава може да излезеш от спалнята. Ако имаш нужда от нещо специално, кажи ми отсега и ще го включим в следващата доставка.
— Няма да е зле да получа оборудване за силови тренировки — каза Аомаме. — Възможностите човек да се упражнява и да прави стречинг без оборудване са доста ограничени.
— Изключено е да ти доставим истинско оборудване за фитнес салон, но ще можем да ти осигурим домашно оборудване, което не заема много място.
— Дори да е нещо съвсем елементарно, пак ме устройва — рече Аомаме.
— Велоергометър и допълнително оборудване за силови тренировки. Достатъчно ли ще ти е?
— Великолепно. И ако може, бих си поискала и метална бухалка за софтбол.
Тамару помълча няколко секунди.
— Една такава палка има ред приложения — поясни Аомаме. — Самото й присъствие ми дава увереност. Може да се каже, че съм израсла с бухалка в ръка.
— Добре. Ще ти намеря — съгласи се Тамару. — Ако се сетиш за още нещо, напиши го на едно листче и го остави на плота в кухнята. Така ще мога да ти го осигуря със следващата доставка.
— Благодаря. Но смятам, че засега имам всичко, което ми трябва.
— Някакви книги, видео и тям подобни?
— Не ми идва наум нищо конкретно.
— Какво ще кажеш за „По следите на изгубеното време“ на Пруст? Ако не си я чела, сега е моментът да я прочетеш цялата.
— Ти чел ли си я?
— Не, никога не съм бил в затвора, нито ми се е налагало да се крия задълго. А някой беше казал, че това са задължителни условия, за да прочетеш целия Пруст.
— Не познаваш ли поне някого, който да я е чел?
— Познавам неколцина, които са лежали дълго в затвора, но не са от типа хора, които си падат по Пруст.
— Дай да опитам — съгласи се Аомаме. — Ако успееш да намериш томовете, прати ми ги със следващата доставка.
— Аз всъщност вече съм ти ги приготвил — каза Тамару.
Така наречените главни доставчици се появиха точно в един следобед във вторник. В съответствие с дадените й инструкции Аомаме се усамоти в задната спалня, заключи вратата и се постара да не вдига никакъв шум. Чу как някой отключи входната врата, отвори я и неколцина души влязоха. Аомаме нямаше никаква представа що за птици са тези „главни доставчици“. По шума им предположи, че са двама, но така и не чу никакви гласове. Внесоха няколко кашона и взеха тихо да подреждат донесеното. Чу как плакнат на мивката донесените храни и как ги подреждат в хладилника. Изглежда, предварително се бяха наговорили кой за какво отговаря. Разопаковаха няколко неща и ги чу да сгъват опаковъчната хартия и кутиите. Стори й се, че опаковаха и боклука от кухнята. Аомаме не биваше сама да сваля боклука си до кофата долу, така че се налагаше те да свършат тази работа вместо нея.