— Не смятам, че страдам от самота — заяви Аомаме отчасти на Тамару, отчасти на себе си. — Може и да съм сама, но не съм самотна.
На отсрещния край настъпи тишина, докато Тамару размишляваше сериозно върху разликата да си сама и да страдаш от самота.
— И все пак ще гледам да съм по-предпазлива — каза Аомаме. — Благодаря за съвета.
— С едно трябва да си наясно: правим всичко възможно да те опазим. Но ако стане някое извънредно положение — нямам представа какво може да е то, — възможно е да ти се наложи сама да се оправяш. Колкото и да хвърча, може да не успея да стигна до теб навреме. Или пък изобщо да дойда. Ако например възникне ситуация, в която да е нежелателно за нас да поддържаме връзка с теб.
— Напълно те разбирам. И възнамерявам да се отбранявам и сама. С бухалката и с онова нещо, което ми даде.
— Светът е суров.
— Докато има надежда, има и изпитания — отвърна Аомаме.
Тамару пак млъкна за миг, после рече:
— Чувала ли си какви са били окончателните изпитания за пригодност, на които са подлагали кандидатите за разпитващи в сталинската тайна полиция?
— Не съм.
— Вкарват кандидата в една квадратна стая, в която има само най-обикновен дървен стол. И шефът на следователите му заповядва: „Накарай този стол да си признае и докладвай. Ще стоиш тук, докато свършиш“.
— Доста сюрреалистично ми звучи.
— Но не е. Изобщо не е сюрреалистично. Голата истина си е. Сталин действително е успял да създаде такава параноя и по време на властта му умират към десет милиона души — повечето негови сънародници. И ние действително живеем в такъв свят. Никога не го забравяй.
— Твоите топлещи душата истории нямат край, нали?
— Е, не са чак толкова много. Но си имам няколко, за всеки случай. Формално образование изобщо нямам. Учил съм се от опит, от всичко, което ми се е струвало полезно. Докато има надежда, има и изпитания, казваш. Абсолютно права си. Но надеждата е доста ограничена и поначало е абстрактна, а изпитанията са безброй и обикновено са конкретни. И това съм го научил от опит.
— И с какви признания са се сдобивали кандидат-разпитващите от столовете?
— Ето ти въпрос, заслужаващ вниманието ни — отвърна Тамару. — Звучи като дзенски коан2.
— Сталинистки дзен — каза Аомаме.
След кратка пауза Тамару затвори.
Още следобед си направи лека тренировка с велоергометъра и лежанката. И изпита удоволствие след дългото прекъсване. После си взе душ, пусна си една УКВ станция по радиото и се захвана да приготви вечерята. Вечерта пак провери съдържанието на телевизионните новини (но нищо не привлече вниманието й). След залез-слънце излезе на балкона да наблюдава детската площадка. С обичайното си одеяло, бинокъла и пистолета. И с лъскавата си чисто нова бухалка.
Ако Тенго не се появи дотогава, рече си, май ще изкарам до края й загадъчната 1Q84 година в това кътче от Коенджи, един монотонен ден след друг. Ще готвя, ще тренирам, ще прослушвам новините и ще се боря с Пруст. И ще чакам Тенго да се появи на детската площадка. Това, да го чакам, е основната задача на живота ми. Засега тъкмо тази тънка нишчица едва успява да ме поддържа жива. Заприличала съм на онова паяче, което видях, докато слизах по аварийното стълбище от градската високоскоростна магистрала номер 3. Онова ситно черно паяче, притаило се в ъгъла на мръсната стоманена конструкция, което дебнеше неподвижно, докато вятърът люлееше провисналата му, раздърпана и прашасала мрежичка. Тогава то ми се видя жалко, но сега и аз съм в същото положение.
На всяка цена трябва да се сдобия с Яначековата „Симфониета“, каза си Аомаме. Да си я слушам, докато тренирам, че да усещам някаква връзка с външния свят. Тази музика сякаш ме води нанякъде. Само дето не знам накъде. И си записа наум да я добави към следващата си заявка.
Дойде и октомври. От отсрочката й оставаха по-малко от три месеца. Часовникът не спираше да тиктака. Аомаме седеше на балконския стол и наблюдаваше пързалката през процепа над пластмасовите плоскости. На светлината на живачната лампа малката детска площадка изглеждаше бледа и й напомняше на безлюден нощен коридор в аквариум на зоологическа градина. Невидими, въображаеми риби плуваха безшумно между дърветата, без да прекъсват и за миг тихото си движение. А на небето висяха две луни и чакаха Аомаме да отчете присъствието им.
2
История, диалог, въпрос или твърдение, изложение в историята или системата от знания на дзенбудизма, общо съдържащи аспекти, които са недостъпни за рационалното разбиране, но може би достъпни за интуицията. — Б.пр.