Историята, която описваше, започваше с един свят, в който на небето имаше две луни. Свят на човечета и въздушни какавиди — заел го бе от „Въздушната какавида“ на Фука-Ери, но го бе превърнал в свой собствен свят. И докато твореше, умът му живееше в същия този свят. Дори след като оставеше писалката и станеше от бюрото, мислите му си оставаха в него. Изпитваше едно особено усещане как умът се отделя от тялото му и стигаше дотам, че преставаше да прави разлика между реалния и измисления свят. Вероятно същото чувство бе изживял и героят на онзи разказ, който бе влязъл в „котешкия град“. Докато се усети, центърът на тежестта на света се беше изместил. И героят (най-вероятно) нямаше да успее повече да се качи на влак, който да го изведе извън града.
В единадесет трябваше да напусне стаята за почистване. Тогава спираше да пише, излизаше, отиваше пеш до гарата и сядаше в съседното кафене. Понякога към кафето добавяше и по някой лек сандвич, но в повечето случаи нищо не ядеше. Само вземаше сутрешния вестник и го проучваше внимателно дали не пише нещо, свързано с него. Но нищо не намираше. „Въздушната какавида“ отдавна бе слязла от списъците на бестселърите. Първото място сега се заемаше от книга за диета, озаглавена „Яж до насита и отслабвай“. Великолепно заглавие. И от празни страници да се състоеше цялата книга, пак щеше да се продава.
След като си допиеше кафето и приключеше с вестника, Тенго вземаше автобуса до санаториума. Обикновено пристигаше между един и половина и два. Бъбреше си известно време с неизменната сестра на рецепцията. След като Тенго отседна в града и взе да посещава ежедневно баща си, сестрите станаха по-любезни и по-дружелюбни — до степен, до каквато семейството на блудния син би го приело обратно у дома.
Една от по-младите сестри винаги му се усмихваше притеснено. Изглежда, се бе влюбила в Тенго. Беше миньонче, връзваше косата си на конска опашка и имаше големи очи и румени бузки. Изглеждаше да е на двадесет и нещо. Но откакто му се беше явила въздушната какавида със спящото в нея момиче, Тенго не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за Аомаме. Пред нея всички останали жени бледнееха. Образът на Аомаме постоянно витаеше по границите на ума му.
Усещаше: Аомаме е жива някъде тук, на този свят. И бе убеден, че и тя го търси. Нали затова бе избрала онази вечер, за да го открие. И тя не го е забравила.
Освен ако видяното не беше илюзия.
Понякога се сещаше за по-възрастната си приятелка и се чудеше какво ли прави тя. Но, както каза съпругът й по телефона, тя е вече безвъзвратно изгубена. Не е в състояние да посещава повече дома ви под каквато и да било форма. Безвъзвратно изгубена. Тези думи и досега внушаваха някакво неловко, неприятно усещане на Тенго. Звучаха му направо злокобно.
Но с течение на времето присъствието й в ума му все повече избледняваше. Спомените му за съвместните им следобеди се бяха превърнали в отминали събития. Което караше Тенго да се чувства виновен. Но докато се усети, центърът на тежестта се беше изместил. Дотолкова, че нямаше начин да се върне в предишното си местоположение.
Щом влезеше в бащината си стая, Тенго сядаше на стола до леглото му и кратко го поздравяваше. После му описваше в хронологичен ред преживяванията си от предишното им виждане. А те не бяха много. Върнал се в града с автобуса, хапнал леко в някакъв ресторант, пил една бира, прибрал се в пансиона и чел. Легнал си в десет. Сутринта се разходил, закусил и поработил към два часа върху романа си. Повтаряше едно и също всеки ден. Но не спестяваше на лежащия в безсъзнание мъж и най-несъществените подробности. Реакция от страна на слушателя му продължаваше да липсва. Все едно приказваше на стената. Но беше длъжен да изпълни тази формалност. Понякога и най-елементарното повторение има смисъл.
После Тенго почваше да чете от книгата, която носеше. Не се придържаше към определена книга. Четеше на глас от онази, която сам четеше в момента. Ако се случеше да е ръководство по експлоатацията на сенокосачка, четеше му оттам. Изговаряше текста с преднамерено бавен и ясен глас, че лесно да се разбира. Най-умишлено се стараеше да го прави.