Сестрата си свърши работата, окачи клипборда на таблата на леглото и се усмихна стеснително на Тенго:
— Няма промяна в състоянието му. Същото си е.
— Значи, е стабилен — наложи си да каже с възможно най-бодрия си глас Тенго. — Ако трябва да го тълкуваме в положителна светлина.
На устните й се появи полуизвинителна усмивка и тя лекичко килна глава. После погледна книгата в скута му:
— Това ли му четете?
Тенго кимна:
— Съмнявам се обаче дали ме чува.
— Полезно е все пак.
— Може и да е, може и да не е, но не ми идва наум какво друго да правя.
— Повечето хора и толкова не биха сторили.
— Но и повечето хора са поначало по-заети от мен.
Сестрата, изглежда, понечи да каже нещо, но се поколеба. Накрая нищо не каза. Само погледна спящия баща, после и Тенго.
— Бъдете здрав — рече.
— Благодаря — отвърна Тенго.
След като госпожица Адачи си излезе, Тенго изчака малко, после пак възобнови четенето.
Вечерта, след като закараха баща му на изследвания, Тенго отиде в столовата, пи чай, после се обади на Фука-Ери от телефонния автомат.
— Всичко наред ли е? — попита я.
— Да, всичко е окей. Както винаги.
— И аз съм добре. Все едно и също, ден след ден.
— Но пък времето напредва.
— Точно така — съгласи се Тенго. — Всеки ден времето напредва със стойността на един ден.
И онова, което е отишло напред, няма как да се върне.
— Гарванът се върна преди малко — каза Фука-Ери. — Голям гарван.
— Той всяка вечер каца на перваза.
— И той прави едно и също ден след ден.
— Да, като нас.
— Но не си мисли за хода на времето.
— Гарваните не могат да мислят за времето. Според мен само хората имат понятие за време.
— Защо — попита тя.
— Хората възприемат времето като права линия. Все едно гледат отметки по дълъг прав прът. Тази отметка тук е бъдещето, онази, на другия край, е миналото, а ей тази точка тук е настоящето. Разбираш ли?
— Мисля, че да.
— А времето всъщност не е права линия. То е безформено. Няма форма в нито един смисъл на тази дума. Но тъй като не сме в състояние да си представим нещо, което няма форма, за удобство сме възприели, че представлява една права линия. На този етап единствено хората са способни на подобна концептуална субституция.
— Ами ако се окаже, че сме единствените, които грешим.
Тенго се замисли:
— Имаш предвид, че може да грешим, като си го представяме като права линия ли?
Отговор не последва.
— Напълно възможно е. Може ние да грешим, а гарванът да е прав. Възможно е времето изобщо да няма нищо общо с правите линии, а да е увито като пресукан геврек. От десетки хиляди години обаче човечеството вероятно си е представяло времето като права линия, която продължава вечно. И е основавало върху тази представа всичките си действия. Без да установи досега нищо, което да не съответства или да й противоречи. Но като извлечен по опитен път модел вероятно е правилен.
— Извлечен по опитен път модел — повтори Фука-Ери.
— След многобройни проби стигаш до извода, че едно определено заключение е всъщност вярното.
Фука-Ери помълча известно време:
— Докога ще си там — попита Фука-Ери, като пропусна въпросителния знак.
— В Чикура ли имаш предвид?
— Да.
— Нямам представа — отвърна откровено Тенго. — Засега смятам да стоя, докато не проумея някои неща. Понеже има неща, които не са ми ясни. Ще ми се да поостана, докато се избистрят.
На отсрещната страна Фука-Ери пак млъкна. А млъкнеше ли, все едно изобщо я нямаше.
— Ало? — каза Тенго.
— Да не изпуснеш влака — рече Фука-Ери.
— Ще внимавам — отвърна Тенго. — Да не закъснея за влака. При теб наистина ли всичко е наред?
— По едно време дойде някакъв човек.
— Какъв човек?
— Човек от Ен… Ейч… Кей.
— Инкасатор от Ен Ейч Кей ли?