— Да, празен е, но нов наемател може да се нанесе едва в началото на февруари. Договорът със сегашния наемател изтича в края на януари. Дотогава възнамеряват да си плащат месечния наем. Изнесоха всичко и спряха тока и водата. Но договорът си остава в сила.
— Искате да кажете, че ще плащат наем за празен апартамент чак до края на януари?
— Точно така — съгласи се агентът. — Казаха, че ще платят целия дължим по договора наем, тъй като искат да запазят апартамента така, както е. И докато си плащат наема, нищо не мога да направя.
— Ама че странен свят — да хвърляш пари за някакъв си празен апартамент!
— Честно казано, и на мен ми направи впечатление, и за да ми е чиста работата, накарах собственика да ме придружи, за да му направим оглед. Да няма някоя мумия в гардероба или нещо от тоя сорт. Но нищо не намерихме. Най-старателно е почистено. Просто празен апартамент, нищо повече. Но нямам представа какви са реалните обстоятелства.
Очевидно Аомаме не живееше повече там. Но по някаква известна само на тях причина искаха да се води номинално за наемател, поради което плащаха четиримесечен наем за празен апартамент. Които и да бяха те, явно бяха крайно предпазливи, а и не страдаха от липса на пари.
Точно на десетия ден в ранния следобед Прилепа се обади в офиса на Ушикава в Коджимачи.
— Господин Ушикава — рече пресипналият глас. Както винаги, около него не се чуваше никакъв друг шум — пълна звукоизолация.
— На телефона.
— Удобно ли е да разговаряме в момента?
— Съвсем — каза Ушикава.
— Охраната при „Свидетелите“ е наистина много плътна. Но аз си го знаех. Все пак успях да измъкна необходимите ви сведения за Аомаме.
— Без самонасочващ се снаряд?
— Поне дотук.
— Радвам се.
— Господин Ушикава — каза онзи и се прокашля неколкократно. — Много извинявайте, но може ли да ви помоля да загасите цигарата си?
— Коя цигара? — попита Ушикава и погледна „Севън Старс“-а между пръстите си. Димът се къдреше бавно нагоре към тавана. — Вярно, в момента пуша, но вие как разбрахте?
— Очевидно, не като съм я подушил. Но само като ви слушам как дишате, и моето дишане се затруднява. Имам ужасни алергии, не знам дали ме разбирате.
— Разбирам. Но не бях забелязал. Моля да ме извините.
Мъжът се прокашля още няколко пъти.
— Не ви виня ни най-малко, господин Ушикава. Не съм и разчитал, че ще забележите.
Ушикава смачка цигарата в пепелника и я поля с малко чай от чашата си. После стана и разтвори широко прозореца.
— Изгасих цигарата и отворих прозореца да се проветри. Не че навън въздухът е кой знае колко чист.
— Съжалявам за безпокойството.
Тишината трая десетина секунди. Тотална, абсолютна тишина.
— Та казвахте, че сте успели да се сдобиете с информацията от „Свидетелите“.
— Да. Много неща. Семейството на Аомаме са предани дългогодишни членове, така че за тях има куп материали. Най-лесно, струва ми се, ще е да ви предам цялото досие, а пък вие да решите кое е важно и кое не.
Ушикава се съгласи. Точно на това се беше и надявал.
— В спортния клуб мина съвсем лесно. Отваряш вратата, свършваш си работата и затваряш след себе си. Но времето ми беше в известен смисъл ограничено, така че грабнах каквото можах. И оттам има куп материали. Ще ви пратя една папка с двата комплекта. Срещу съответното заплащане, както винаги.
Ушикава си записа числото, което Прилепа упомена. Беше с двадесетина процента по-високо от първоначалната му оценка. Но нямаше как да не приеме.
— Не ми се ще да използвам пощенските услуги този път, затова утре куриер ще го достави на работното ви място. Предайте му, ако обичате, парите. И както винаги, не очаквайте да получите разписка.
— Добре — отвърна Ушикава.
— Вече го споменах, но за всеки случай ще го повторя: сдобих се с цялата налична информация по указания от вас въпрос. Така че, дори да не ви задоволява, не поемам никаква отговорност. Направих всичко, което е технически възможно. Заплащането ви покрива вложеното от мен време и труда ми, а не резултатите. Така че, ако не намерите онова, което ви е нужно, моля ви да не си искате парите обратно. Държа да чуя, че приемате това условие.
— Приемам го — каза Ушикава.
— Онова, с което не успях да се сдобия, е снимка на госпожица Аомаме, въпреки всички усилия, които положих — рече Прилепа. — Някой е прибрал най-старателно всички нейни фотографии.