— Инкасатор — попита тя, пак без въпросителна.
— Ти разговаря ли с него?
— Нищо не му разбрах.
Явно момичето си нямаше никаква представа какво е „Ен Ейч Кей“. Липсваха й някои основни културологични познания.
— Прекалено дълго е за обяснение по телефона — рече Тенго, — но става дума за една голяма организация, в която работят много хора. Обикалят всеки месец по домовете в Япония и събират пари. Ние двамата с теб не им дължим нищо, тъй като не получаваме нищо от тях. Надявам се, че не си му отворила.
— Не му отворих. Нали така ми заръча.
— Добре си направила.
— Но той ми каза „Ти си крадец“.
— Няма значение. Нищо не сме откраднали.
— Разбира се, че не сме. Двамата с теб нищо лошо не сме направили.
Фука-Ери отсреща пак се умълча.
— Ало? — каза Тенго.
Фука-Ери не му отвърна. Може би беше затворила. Макар да не чу съответния звук.
— Ало? — повтори Тенго, този път по-силно.
Фука-Ери се прокашля тихичко:
— Този човек знае много неща за теб.
— Инкасаторът ли?
— Да. Човекът от Ен… Ейч… Кей.
— И ти каза, че си крадец?
— Не, не го каза за мен.
— Мен ли ме имаше предвид?
Фука-Ери не отговори.
— Няма значение — рече Тенго. — Телевизор не ползвам. Така че нищо не крада от Ен Ейч Кей.
— Ама той много се ядоса, че не му отворих.
— Остави го да си се ядосва. Но запомни: каквото и да стане, каквото и да ти кажат — никога, в никакъв случай недей да отключваш.
— Няма да отключвам.
След тези си думи Фука-Ери неочаквано затвори. А може и да не е било неочаквано. Вероятно за нея затварянето на телефона в този миг е представлявало съвсем естествено, дори логично действие. За Тенговия слух обаче прозвуча неочаквано. Но пък му беше ясно, че колкото и да се напъва да отгатне мислите и чувствата на Фука-Ери, нищо няма да постигне. В смисъл на извлечен по опитен път модел.
Затова окачи слушалката и се върна в бащината си стая.
Още не бяха върнали баща му. Но върху леглото все така личеше отпечатъкът от тялото му. Само че пак без въздушна какавида. В смрачилата се студена стая присъстваше единствено лекото очертание на онзи, който само допреди малко я бе обитавал.
Тенго въздъхна и седна на стола. Отпусна ръце в скута си и се загледа в отпечатъка върху чаршафа. После стана, отиде до прозореца и погледна навън. Дъждът бе спрял, но есенните облаци продължаваха да висят над ветрозадържащите борове. Очертаваше се красив залез — за пръв път от дълго време.
Тенго не можеше да си обясни как така инкасаторът е знаел толкова много неща за него. Инкасатор от Ен Ейч Кей не го бе посещавал от около година. Тогава Тенго застана на вратата и му обясни най-учтиво, че в апартамента си няма телевизор. И че изобщо не гледа телевизия. Инкасаторът ни най-малко не му повярва, но си тръгна, мърморейки нещо гадно по негов адрес под носа си.
Дали днешният инкасатор не е бил същият онзи? Май и той беше споменал нещо за това, че Тенго е крадец. Много странно би било същият инкасатор да се появи след година и да заяви, че знае много неща за Тенго. Та разговорът им на вратата не бе траял повече от пет минути.
Както и да е. Важното е, че Фука-Ери не му е отворила. Така че инкасаторът надали скоро ще се върне. Инкасаторите си имат норма и сигурно им писва да се разправят постоянно с хора, които отказват да си платят абонамента. И за да не си губят времето, сигурно прескачат домовете на хората, които им създават ядове, и събират таксата от онези, които не им правят въртели, а си плащат.
Тенго пак погледна вдлъбнатината от баща му върху леглото и си спомни всичките чифтове обувки, които баща му бе износил. А те сигурно нямаха чет — толкова години бе трамбовал по токийските улици да събира такси. И всичките му обувки си приличаха — евтини, прости, от черен бокс, с дебели подметки. Той ги носеше до последно, докато не почнеха да се разпадат по шевовете и токовете им не се разкривяха. Като дете Тенго изпитваше болка всеки път, когато ги видеше. Не му беше жал за баща му, а за обущата. Приличаха му на експлоатирани до дупка и едва берящи душа товарни добичета.
Но пък като си помислеше сега, нима и баща му не приличаше на канещо се да издъхне товарно добиче? По какво се различава от чифт износени обуща?
И пак се загледа през прозореца във все по-насищащите се цветове на залеза по западния небосклон. И се сети за въздушната какавида, която издаваше бледо, слабо сияние, а в нея спеше Аомаме като малка.