Дали въздушната какавида ще се яви повторно тук? Наистина ли времето представлява една права линия?
— Май стигнах до задънена улица — измърмори Тенго на стената. — Прекалено много променливи се събраха. Дори и аз, някогашното дете чудо, не съумявам да открия отговора.
Но стените не му отвърнаха. Нито изразиха мнение. А просто отразяваха безмълвно цвета на залязващото слънце.
Четвърта глава
(Ушикава): Бръсначът на Окам
Ушикава не успяваше по никакъв начин да свърже възрастната вдовица от резиденцията в Адзабу с покушението срещу Вожда на Сакигаке. Проучил я беше до корен. Бе известна жена, с видно обществено положение, така че никак не се затрудни. Съпругът й бил виден бизнесмен в следвоенната ера, с голямо политическо влияние. Занимавал се основно с инвестиционна дейност и недвижими имоти, при все че бизнесът му се разклонил и в сферата на големите универсални магазини и транспорта. След кончината му в средата на 50-те години мястото му заема вдовицата му. Проявява талант в мениджмънта, а така също и умението да долавя надвисналите опасности. Към края на 60-те години усеща, че фирмата се е разклонила прекалено много, и решава да я посвие, като умишлено продава — на високи цени — дяловете си в различни области. И влага цялата си физическа и умствена сила в онези, които са й останали. Благодарение на това успява да понесе с минимални щети последвалия скоро след това „петролен шок“4 и да запази едно здравословно количество ликвидни активи. Знаела е как да превръща чуждите кризи в златни възможности за себе си.
По някое време се оттеглила и сега е накъм седемдесет и пет. Притежава пари в изобилие, което й позволява да живее охолно в просторната си резиденция и да не дължи никому нищо. За какво й е на една такава жена да организира нечие убийство?
Все пак Ушикава реши да се поразрови още по-дълбоко. Една от причините бе в неуспеха му да открие дори и най-малката улика, а друга — че имаше нещо около приюта, което не му даваше мира. Не че намираше нещо неестествено в това да се създава безплатен приют за жени, жертви на домашно насилие. Напротив: обществото има нужда от подобни големи, полезни услуги. Вдовицата притежава необходимите финансови средства и жените вероятно са й безкрайно благодарни за грижите й. Онова, което всъщност го смущаваше силно, бе охраната на блока, в който се помещаваше приютът — масивната заключена порта, немската овчарка, камерите за наблюдение — прекалено усилена за подобен вид заведение. Прекалено излишна.
Като начало Ушикава направи справка за собствеността върху земята и къщата на вдовицата. Такива сведения са достъпни за обществеността и лесно се установяват с едно посещение до градската управа. И двата нотариални акта — и за земята, и за сградата — бяха само на нейно име. Не бяха ипотекирани. Всичко си беше чисто и просто. Понеже беше частна собственост, вероятно и данъкът върху имота ще да е бил солиден, но тя нямаше вид на човек, който би се притеснил да го плаща. И бъдещият данък наследство вероятно щеше да е огромен, но и това, изглежда, не я притесняваше — нещо съвсем необичайно за богатите хора, които, според личния опит на Ушикава, най-много мразят да плащат данъци.
След смъртта на съпруга й продължаваше да живее сама в просторната резиденция. Е, най-вероятно си имаше и куп слуги, което значеше, че не е съвсем сама. Имала две деца, от които едното — синът — поел ръководството на компанията. Синът имал три деца. Дъщеря й се омъжила, но починала от болест преди петнадесет години. Не оставила след себе си деца.
Дотук всичко лесно се установи. Но щом се опита да задълбае по-дълбоко в миналото на тази жена, пред него изневиделица се изпречи някаква солидна стена. Оттам нататък всичките му пътища бяха отрязани. Стената беше висока, а вратата бе заключена с многобройни брави. Единственото, което Ушикава установи със сигурност, бе, че жената държи всичките й частни дела да са далече от погледа на обществото. И че не жали нито усилия, нито пари за осъществяването на тази си политика. Никога не се отзовавала на каквито и да било запитвания, нито правела публични изявления. И колкото и документация да обърна, така и не намери нито една нейна снимка.
Телефонният й номер фигурираше в указателя на район Минато5. И понеже стилът на Ушикава бе да атакува директно всички препятствия, той го набра. Още на второто позвъняване се обади мъж. Ушикава му даде някакво измислено име и името на една инвестиционна фирма и каза:
4
През 1973 г. арабските държави налагат петролно ембарго на САЩ и Холандия заради подкрепата им за Израел по време на Арабско-израелската война. Организацията на страните износителки на петрол ОРЕС намалява своето производство с близо 30% в продължение на шест месеца. Цената на нефта се увеличава четворно — до $ 12 за барел. — Б.пр.