— Всяка сутрин се разхождам оттам, но отвън нищо не се вижда. И все пак ми се струва, че доста хора обитават блока. Изглежда, на света винаги ще има мъже, които бият жените си.
— Поначало на този свят има повече хора, които вършат злини, отколкото да правят добрини.
Старецът пак се изсмя шумно с отворена уста.
— Много сте прав. Повечето хора вършат злини, а много малко — добрини.
Изглежда, Ушикава му се беше понравил — нещо, което никак не се хареса на Ушикава.
— А що за човек е самата госпожа Огата? — попита уж небрежно Ушикава.
— Виж, за нея много не знам — сключи старецът вежди като духа на старо, изсъхнало дърво. — Тя живее много изолирано, не се вясва много навън. От сума ти години бизнесът ми е тук, но само отдалече съм успял да я мерна. Когато излиза, винаги я кара шофьор, а пазаруването е поверено на слугините й. Има и един мъж, който й е нещо като личен секретар и той се грижи за всичко. Така де, не може човек да очаква възпитана богата жена да разговаря с паплачта. — Старецът се намръщи, а изсред бръчките се появи и намигване, насочено към Ушикава.
Явно под „паплач“ старецът с пожълтялото лице имаше предвид група от хора, съставена най-вече от двама души — той и Ушикава.
Ушикава му зададе поредния си въпрос:
— Откога се занимава госпожа Огата активно с поддържането на приют за жертвите на домашно насилие?
— Не съм съвсем сигурен. Просто подочувам оттук-оттам, че било нещо като какикомидера. Но хора започнаха да влизат и излизат оттам преди около четири години. Четири-пет години, да речем. — Старецът вдигна чашката си и отпи от изстиналия си чай. — И горе-долу по това време монтираха новата порта и подсилиха охраната. Приют е все пак — ако всеки влиза и излиза както си иска, живущите там няма да могат да си почиват.
Обаче изведнъж старецът като че се върна в настоящето. И изгледа Ушикава с леко подозрение:
— Вие, значи, търсите сравнително евтино жилище под наем?
— Точно така.
— В такъв случай бих ви посъветвал да опитате другаде. Тук е пълно със скъпи резиденции, а дори и да има жилища, които да се отдават под наем, и те няма да са евтини, а ще са насочени към пазара от служителите в разните посолства. Навремето и тук живееше доста обикновен народ, не особено богат. То и нашият бизнес така започна — да им търсим жилища под наем. Но такива на разумни цени почти не останаха, така че си мисля да затворя фирмата. Цените на недвижимите имоти в Токио хвръкнаха до небето и вече не е работа за дребните рибки като мен. Ако нямате пълни с пари торби, по-добре е да опитате другаде.
— Така и ще направя — рече Ушикава. — Ще проверя по други места. И без това не съм цъфнал и вързал, честно да ви кажа.
Старецът изпусна цигарения дим заедно с една въздишка:
— Но спомине ли се госпожа Огата, бас държа, че и резиденцията й ще си замине. Онзи, синът й, е страшно предприемчив и няма да остави ялов такъв имот в първокласен район. Ще я гътне за нула време и ще построи на нейно място някоя ултраскъпа кооперация. Няма да се учудя, ако чертежите й вече са готови.
— Тогава и целият квартал ще изгуби сегашното си спокойствие.
— Ъхъ. Изобщо няма да го познаете.
— Споменахте сина й. Той с какво се занимава?
— Най-вече с недвижими имоти. Като мен. Но разликата между двама ни е като между тебешира и сиренето. Или между ролс-ройса и някое старо колело. Той взема една голяма сума капитал и го инвестира от свое име в един имот след друг. И гълта цялата печалба, до последната капчица. До мен нищо не стига, вярвайте ми. Гаден свят, ви казвам.
— Като идвах насам, минах покрай резиденцията и силно се впечатлих. Разкошна работа!
— Няма две мнения: това е най-добрата резиденция в целия квартал. Направо ме заболява, като си представя как ще отсекат онези красиви върби. — И старецът завъртя глава, сякаш наистина да прогони болката. — Моля се само госпожа Огата да живее по-дълго.
— Разбирам ви — съгласи се Ушикава.
Ушикава намери в указателя номера на Центъра за жертви на домашно насилие и реши да се обади. Ставаше дума за организация с идеална цел, състояща се от доброволци под ръководството на няколко юристи. Уреди си среща от името на своята фалшива служба — Фондацията за напредък в науката и изкуствата „Нова Япония“. Внуши им, че евентуално може да направи дарение, и те веднага му дадоха час.
Ушикава подаде визитката си (същата, която бе подал и на Тенго) и им обясни, че една от целите на фондацията му е да открие отлична организация с идеална цел, която наистина допринася обществена полза, и да й осигури субсидия. Макар че нямал правото да разкрие спонсора на представляваната от него фондация, получателят на субсидията можел да я харчи както си поиска, при единственото условие в края на годината да представи съвсем елементарен доклад.