Външността на Ушикава не внушаваше нито добра воля, нито доверие, така че младият юрист, който разговаряше с него, в началото го гледаше подозрително, но понеже организацията им не разполагаше с много средства, им се налагаше да приемат всякаква оказвана им помощ, независимо откъде.
Необходими са ми обаче допълнителни сведения за вашата дейност, рече Ушикава. И юристът му описа как са създали организацията. Скучна история за Ушикава, но се налагаше да го изслуша с привидно задълбочено внимание. Ушикава издаваше необходимите одобрителни звуци, кимаше, когато трябва, и поддържаше на лицето си възприемчиво и отворено изражение. И благодарение на този отявлен интерес постепенно спечели симпатиите на юриста. Ушикава имаше сериозна подготовка за слушател: искреният му и всепоглъщащ маниер почти винаги успяваше да предразположи насрещната страна.
По някое време усети възможност да насочи небрежно разговора към приюта. Всичките нещастни жени, които бягат от домашното насилие, попита, ако няма къде да отидат, къде ги настанявате? И възприе изражение, пропито с дълбоко съчувствие към жените, чиято съдба бе като на листата, отвявани напосоки от възмутително буен вятър.
— За подобни случаи разполагаме с няколко приюта, където ги настаняваме — отвърна младият юрист.
— Приюти ли казахте?
— Временни убежища. Не са много на брой, но са ни предоставени от няколко добродетелни граждани. Едно лице дори ни предостави цял блок с апартаменти.
— Цял блок! — изрече с възхищение Ушикава. — Срещат се и такива щедри люде, значи.
— Срещат се. Щом се появи статия за нас в някой вестник или списание, неизменно ни се обаждат и хора, които желаят да помогнат. Без техните предложения организацията ни би се провалила, тъй като тя зависи почти изцяло от доброволни помощи.
— Вашата дейност е особено значима — каза Ушикава.
Юристът му пусна уязвима усмивка. Никого не можеш излъга по-лесно от онзи, който е убеден в правотата си, рече си Ушикава.
— Та колко жени казвате, че живеят в този блок в момента?
— Зависи. Но… да речем, към четири-пет — отвърна юристът.
— А въпросната благотворителна личност, която е предоставила блока — каза Ушикава, — тя по какъв път ви се яви? Според мен трябва да се е случило нещо, което да е възбудило интереса й.
— Нямам представа — поклати глава юристът. — Въпреки че имам чувството, че въпросната личност и в миналото, изглежда, е участвала в подобна дейност, макар и индивидуално. Що се отнася до нас, ние сме й само благодарни за отзивчивостта й. Не ни вълнуват мотивите й.
— Разбира се — кимна Ушикава. — Предполагам, че държите в тайна местонахождението на приютите?
— Точно така. Длъжни сме да гарантираме безопасността на тези жени, а и много от спомоществователите ни предпочитат да останат анонимни. Все пак да не забравяме, че си имаме работа с прояви на насилие.
Поговориха си още известно време, но Ушикава не успя да измъкне повече полезна информация. До този момент разполагаше със следните факти: Центърът за жертви на домашно насилие е започнал сериозно работа преди четири години. Скоро след това някакъв „спомоществовател“ се свързва с тях и им предлага за приют празен жилищен блок. Спомоществователят научил за дейността им от вестника. Поставил едно-единствено условие: да не разкриват самоличността му. Но от всичко казано на Ушикава му бе ясно, че „спомоществователят“ извън всякакво съмнение е възрастната вдовица от Адзабу — собственичката на стария жилищен блок.
— Благодаря, че ми отделихте толкова много време — каза топло Ушикава на младия юрист идеалист. — Организацията ви несъмнено има ценен принос към обществото. Ще изложа наученото днес пред борда на директорите ни. И съвсем скоро ще ви се обадим. Междувременно, позволете ми да ви пожелая още по-големи бъдещи успехи.
След което Ушикава се захвана да проучи смъртта на дъщерята на вдовицата. Омъжила се за високопоставен чиновник в Министерството на транспорта и починала едва на тридесет и шест годишна възраст. Засега по неизяснени причини. Скоро след смъртта й съпругът напуснал работата си. До този момент това бяха фактите, които Ушикава успя да изрови. Все още не знаеше защо съпругът е напуснал, нито с какво се е занимавал след това. А Министерството на транспорта не беше ведомство, което с готовност би разкрило информация за делата си пред обикновен гражданин. Но Ушикава притежаваше страхотно обоняние. И надушваше нещо гнило. Никак не му се вярваше, че един човек толкова ще се натъжи от загубата на съпругата си, че да напусне работа и да се скрие.