— Госпожице Такаи, дайте да не си играем на криеница, а? Не го правя, понеже ми е приятно, нали ме разбирате? И аз съм крайно зает човек. Знам, че гледате телевизия, госпожице Такаи. А всеки, който гледа телевизия, без изключение, е длъжен да заплаща абонаментната такса на Ен Ейч Кей. Може и да не ви се нрави, но такъв е законът. Неплащането на таксата е равносилно на кражба, госпожице Такаи. Нали не желаете да ви третират като крадец за подобна дреболия? Виждам, че живеете в изискана сграда, така че за вас таксата не би трябвало да представлява проблем. Нали? Предполагам, че никак не ви е приятно така да разнасям името ви по хората.
Поначало Аомаме изобщо нямаше да се трогне, ако някой инкасатор от Ен Ейч Кей вдигаше такъв шум. Но в момента тя се криеше, гледаше да не я видят. И не искаше по никакъв начин да привлича вниманието на другите обитатели на блока. Но нищо не можеше да стори. Оставаше и само да пази тишина и да чака онзи да се махне.
— Знам, че се повтарям, госпожице Такаи, но съм сигурен, че сте си у дома и ме чувате. И че си мислите: защо пък тъкмо пред моя апартамент сте решили да вдигате патърдия? И аз се питам същото, госпожице Такаи. И си отговарям, че вероятно го правя, понеже не обичам хората да се преструват, че не са си вкъщи. Защото преструването, че не си си у дома, е само временно разрешение на проблема, нали така? Искам от вас да ми отворите и да ми кажете в лицето, че нямате никакво намерение да плащате абонамента за Ен Ейч Кей. Тогава ще ви олекне. И на мен ще ми олекне. Ще ни остане възможността да проведем дискусия. Но не е хубаво да се правите, че ви няма. Само един плъх може да се крие така на тъмно. И да се измъква навън, когато наоколо няма никой. Ама че жалък начин на живот!
Този човек лъже, рече си Аомаме. Що за глупост е това, че усещал, когато някой си бил у тях. Та аз никакъв шум не съм произвела. Истинската му цел е да застане пред подбран наслуки апартамент, да вдигне шум и да стресне останалите обитатели. Да ги принуди да решат, че е по-лесно да си платят таксата, отколкото да го оставят да се посади пред вратата им по този начин. Сто на сто е изпробвал тази тактика и другаде, и то — с добри резултати.
— Знам, че ме намирате за неприятен човек. Идеално си представям какво си мислите. И в едно сте права — аз наистина съм неприятна личност. И го знам. Но пък и вие трябва да разберете, госпожице Такаи, че от приятен човек инкасатор не става. Хиляди души по света са решили, че няма да плащат абонаментна такса на Ен Ейч Кей, така че човек престава понякога да е възпитан, когато му се налага да събира пари от такива хора. И на мен ми е по-лесно да си тръгна без ядове. Значи, не желаете да платите таксата? Разбирам ви. Извинете за безпокойството. Но не мога. Плащат ми, за да събирам таксата, а и лично аз се дразня, когато някой се прави, че не си е у дома.
Мъжът направи кратка пауза. После издумка цели десет пъти по вратата.
— Госпожице Такаи, сигурно ви писна от мен. Нима не се чувствате вече като крадец? Помислете си. Не става дума за някаква огромна сума. Ще ви стигне колкото да си платите скромна вечеря в местното заведение от някоя ресторантска верига. Просто я платете и никой няма да се отнася към вас като към крадец. Никой повече няма да блъска по вратата ви и да крещи. Знам, че се криете в апартамента си, госпожице Такаи. И си мислите, че цял живот ще можете да се криете безнаказано от мен. Ами, опитайте, щом толкова настоявате. Колкото и да пазите тишина, все някой ден някой ще ви намери. Не можете вечно да се спотайвате. Помислете си само: из цяла Япония е пълно с много по-бедни от вас хора, които най-почтено си плащат таксата всеки месец. Честно ли е, кажете ми?
Последваха нови петнадесет думкания по вратата. Аомаме ги преброи.
— Ясно. И вие сте упорит човек, госпожице Такаи. Хубаво. Аз ще си вървя. Не мога да стоя цял живот пред вратата ви. Но ще се върна, уверявам ви. Наумя ли си нещо, не се отказвам лесно. И не обичам хората, които се преструват, че ги няма. Ще се върна и пак ще заблъскам по вратата ви. Та целият свят да ме чуе. Обещавам ви. Лично аз на вас ви го обещавам. Разбрахме ли се? До скоро виждане.
Не го чу да се отдалечава. Може би обувките му бяха с гумени подметки. Аомаме изчака седнала цели пет минути, без да откъсне поглед от вратата. По коридора бе тихо, нищо не се чуваше. Прокрадна се до входната врата, събра кураж и надникна през шпионката. Нямаше никой.
Постави предпазителя на пистолета и пое няколко пъти дълбоко въздух, да успокои пулса си. Включи газта, кипна вода, направи си зелен чай и го изпи. Най-обикновен инкасатор от Ен Ейч Кей, каза си. Но в гласа му имаше нещо злобно, направо болестно. Дали лично към нея, или към несъществуващата госпожица Такаи, не можеше да каже. Но този пресипнал глас и упоритото думкане я притесняваха. Като нещо лепкаво по голата ти кожа.