— Надявам се, под „всички необходими предпазни мерки“ да не се разбира, че сте му вадили ноктите?
Нула номер остави въпроса му без отговор.
— Не се нервирайте, де! — рече Ушикава — Шегувам се. Убеден съм, че и брат й е нямал представа какво прави и къде се намира тя. Макар по рождение и аз да съм пацифист и никога да не прибягвам до подобни силови методи, стигнах до същото заключение. Между Аомаме и семейството й, съответно „Свидетелите“, не съществува абсолютно никаква връзка. От друга страна, изключено е да е организирала подобен акт сам-сама. Нещата са били най-внимателно подредени и тя само е следвала определен план. А и самото й изчезване е доста впечатляващо. Подобно нещо не може да стане без солидна помощ отстрани и щедро финансиране. Явно зад нея стой някой — или някаква организация — който е имал интерес от смъртта на Вожда. И целият заговор е планиран от този човек или хора. Съгласен ли сте?
Нула номер кимна:
— В основни линии, да.
— Но нищо не ни подсказва за какъв род организация става дума — каза Ушикава. — Предполагам, че сте проучили и нейните приятели и познати?
Нула номер кимна безмълвно.
— И… оставете ме да позная… не сте открили никакви приятелски връзки — допълни Ушикава. — Нито приятелки, нито гаджета. Общувала е с неколцина колеги по работа, но извън работното си място не е излизала с никого. Аз поне не успях да установя каквито и да било тесни взаимоотношения с когото и да било. Как можем да си обясним подобен факт? Млада, здрава, добре изглеждаща жена.
Ушикава хвърли поглед на Конската опашка, сякаш замръзнал във времето и в рамката на вратата. Лицето му поначало си беше безизразно, така че място за промяна нямаше. Тоя човек има ли си изобщо име? Не бих се изненадал, ако се окаже, че няма, помисли си Ушикава.
— Вие двамата сте единствените, които са виждали госпожица Аомаме — каза Ушикава. — Е, как мислите? Да сте забелязали нещо особено у нея?
Нула номер поклати леко глава:
— Както сам отбелязахте, тя е доста привлекателна млада жена. Не красавица, по която мъжете ще си изкривят вратовете обаче. А много тиха, спокойна личност. Много уверена в способностите си като физиотерапевт. Но нищо друго не ни се наби на очи. Даже бих отбелязал като странен факта колко малко ни впечатли външността й. На практика лицето й почти не си го спомням.
Ушикава пак погледна Конската опашка до вратата. Дали не желае нещо да добави? Онзи обаче нямаше вид на човек, възнамеряващ да си отвори устата.
Ушикава пак се обърна към Нула номер:
— Проверихте ли разпечатката от телефонната й сметка за последните няколко месеца?
— Още не сме — завъртя глава Нула номер.
— А би трябвало — засмя се Ушикава. — Наистина си заслужава да я проверите. На кого ли не звънят хората и откъде ли не ги търсят. От разпечатката на телефонната сметка можете да добиете добра представа за живота на съответния човек. И госпожица Аомаме не прави никакво изключение. Никак не е лесно да се добереш до такава лична сметка, но не е и невъзможно. „Крадеца само друг крадец може го хвана“, нали разбирате?
Нула номер мълчеше и го чакаше да продължи.
— Та докато преглеждах сметката на госпожица Аомаме, наяве излязоха следните факти. Първо, тя не обича да говори по телефона, за разлика от почти всички останали жени. Разговорите й поначало не са много, а и тези, които е провела, са били съвсем кратки. От време на време се случва и по някой по-дълъг разговор, но такива са по-скоро изключения. Повечето пъти е звъняла в работата си, но тъй като половината време работи и на свободни начала, провеждала е и разговори свързани с частната й практика. Тоест уреждала си е домашни посещения директно с клиентите си, без да използва услугите на спортния клуб. Разговорите й от този род са доста, но нито един не ми се стори подозрителен.
Ушикава направи пауза и докато оглеждаше пожълтелите си от никотина пръсти, си мислеше за цигара. Запали една въображаема цигара, пое въображаемия дим и го изпусна.
— Има обаче и две изключения — две обаждания до полицията. Не на спешния номер 911, а до управлението на уличното движение в участъка в Шинджуку. А и оттам са я търсили няколко пъти. Тя обаче не шофира, а и надали някой на полицейска заплата би могъл да си позволи частни занимания в скъп спортен клуб. Което ме навежда на мисълта, че е познавала някого, който работи там. Но за кого става дума, не мога да кажа. И още едно нещо не ми дава мира: провела е няколко дълги разговора с неизвестен номер. Винаги нея са я търсили от неизвестния номер. Тя нито веднъж не го е набрала. Въпреки всичките ми усилия не успях да установя какъв е този номер. Очевидно има номера, при които името на абоната остава неизвестно. Но и в такива случаи с малко повечко труд човек би трябвало да може да ги проследи. Направих всичко по силите си, но нищо не можах да установя. Страхотна кодировка. Което е крайно необичайно.