А Фука-Ери сякаш усети нещо по мълчанието му, та попита:
— Ти добре ли си?
— Добре съм. Просто не обръщай внимание на оня от Ен Ейч Кей, разбра ли?
— И гарванът ми каза същото.
— Радвам се да го чуя.
Откакто видя двете луни на небето и появата на въздушна какавида върху леглото на баща му в санаториума, Тенго на нищо вече не можеше да се учуди особено. Пък и кому пречеше обмена на мнения между Фука-Ери и гарвана на перваза?
— Мисля да поостана още малко тук. Още ми е рано да се връщам в Токио. Нали нямаш нищо против?
— Стой там колкото искаш.
И затвори. При което разговорът им мигновено изчезна. Сякаш някой бе съсякъл на две телефонната линия с остра томахавка.
След това Тенго се обади в издателството, където работеше Комацу, но него го нямаше. Мярнал се бил към един, но след това излязъл и човекът на телефона нямаше представа нито къде е, нито дали ще се връща. Което си беше напълно в негов стил. Тенго издиктува номера на санаториума с молба Комацу да го търси там през деня. Не можеше да си позволи да му остави номера на пансиона и той да се раззвъни там посред нощите.
За последно се беше чул с Комацу в края на август. И то само накратко. Оттогава никой от двамата не бе търсил другия. После Комацу изчезна за три седмици. Обадил се бил на собственика на издателството с някакво мъгляво извинение, че не бил добре и имал нужда да се свести, и оттогава не се бил вясвал.
Сякаш беше изчезнал безследно. Тенго се тревожеше, но не прекалено. Комацу поначало си беше особняк. Сто на сто скоро щеше да цъфне отнякъде и да влезе в кабинета си.
Подобно егоистично поведение обикновено не бе прието в корпоративните среди. Но в случая с Комацу все някой от колегите му успяваше да замаже нещата, та той да не закъса. Не че беше кой знае колко популярен, но все се намираше по някой, който с готовност изчистваше сътворените от него бъркотии. А пък и ръководството на издателството се правеше донякъде, че не забелязва. Вярно, Комацу бе егоист, неотзивчив и арогантен, но пък беше и много добър в работата си. Сам, без ничия помощ, се беше оправил с бестселъра „Въздушната какавида“. Така че нямаха никакво намерение да го уволняват.
И както Тенго очакваше, един ден Комацу просто се върнал без всякакви обяснения или извинения. Тенго бе научил вестта случайно от друг редактор, с когото работеше.
— И в какво настроение е господин Комацу? — попита го Тенго.
— Добре ми изглежда — отвърна онзи. — Само дето е станал май по-малко приказлив.
— По-малко приказлив ли? — попита леко изненаданият Тенго.
— Как да го кажа по-точно… по-необщителен е станал.
— Наистина ли е прекарал тежко боледуване?
— Отде да го знам? — рече с безразличие редакторът. — Но казва, че вече бил добре, и съм склонен да му вярвам. Та откакто се върна, успяхме да понаваксаме с изостаналата работа. По време на отсъствието му си имах куп ядове във връзка с „Въздушната какавида“. Понеже на мен ми я бяха прехвърлили, докато го нямаше.
— А, като стана дума за „Въздушната какавида“, да си чул нещо ново по повод изчезналата й авторка Фука-Ери?
— Нищо ново. Никакъв напредък и никаква представа къде може да е тя. Всички са изперколясали.
— Аз уж следя вестниците, но напоследък не срещам нито дума за случая.
— Повечето медии се отдръпнаха от събитието, а може и умишлено да се дистанцират от цялата тази история. И полицията, изглежда, не се занимава активно със случая. Той, господин Комацу, най ще е в течение, така че него го питай. Но, както вече ти споменах, станал е по-неразговорлив. Бих казал дори, че изобщо не прилича на себе си. Навремето преливаше от самочувствие, а сега е станал по-скромен, по-самовглъбен, бих казал, и половината време само седи и мълчи. И по-дръпнат е станал някак си. Понякога като че изобщо забравя, че наоколо му има и други хора. Сякаш се е наврял сам в някаква дупка.
— По-самовглъбен — рече Тенго.
— Като седнеш да разговаряш с него, ще разбереш какво имам предвид.
Тенго му благодари и окачи слушалката.
Обади се на Комацу след няколко вечери. Намери го в службата му. И установи, както го беше предупредил и редакторът, че самият начин, по който говори Комацу, се е променил. Навремето думите му течаха гладко, без запъвания, но сега се усещаше определена неловкост, сякаш мисълта му беше някъде другаде. Мъчи го нещо, реши Тенго. Но веднага му стана ясно, че това вече не е някогашният хладнокръвен Комацу.