— Децата ще преспят у едни съседи — поясни госпожа Омура. — А мъжът ми е нощна смяна. Човек трябва да се възползва от такава възможност да се повесели. Да се откъсне от ежедневието. Не си ли съгласен, Тенго-кун?
И трите вече му говореха със свойското обръщение „кун“ вместо много по-официалното „Кавана-сан“ или „Тенго-сан“. Повечето от познатите му май му викаха „Тенго-кун“, включително (зад гърба му) и курсистите в школата.
— Правилно — съгласи се Тенго.
— Нужно ни е да излизаме от време на време — допълни госпожа Тамура, докато отпиваше от чашата си с уиски „Сънтори Олд“, примесено с вода. — Та нали и ние сме хора от плът и кръв!
— Като съблечем престилките, отдолу сме си най-нормални жени — рече госпожица Адачи и сама се изкикоти на забележката си.
— Я ми кажи, Тенго-кун — каза госпожа Омура, — може ли да ти задам един по̀ така въпрос?
— Да чуем.
— Имаш ли си момиче?
— Да, да, я разкажи — намеси се и госпожица Адачи, захрупала царевични ядки12 с едрите си бели зъби.
— Абе, трудна тема е… — отвърна Тенго.
— Няма значение колко е трудна — прекъсна го опитната госпожа Тамура. — И време имаме, и желание да слушаме. Умирам от любопитство да чуя тая трудна за разправяне история.
— Казвай! Казвай! — заскандира госпожица Адачи и взе да пляска с ръце и да се кикоти.
— Изобщо не е интересна. Най-обикновена, банална история — опита да се измъкне Тенго.
— Добре. Давай тогава по същество — обади се госпожа Омура. — Имаш ли си гадже, или не?
Тенго се предаде.
— На този етап си нямам.
— Хм… — каза госпожа Тамура. Разбърка с пръст напитката си и го облиза. — Не бива така. Що за безобразие? Такъв млад, жизнен мъж, пък без гадже. Жива загуба.
— А и за тялото е вредно — обяви едрата госпожа Омура. — Като се въздържаш прекалено дълго, почва да ти се размеква мозъкът.
— Ще ти се размекне мозъкът — продължи да се кикоти младата госпожица Адачи и посочи с пръст челото си.
— Имах си доскоро — рече едва ли не с оправдателен тон Тенго.
— И какво, скъсахте ли? — намести очилата на носа си госпожа Тамура.
Тенго кимна.
— Тя ли те заряза?
— Не знам — килна глава Тенго. — Може и така да се каже. Май наистина тя ме заряза.
— Случайно да е била… доста по-възрастна от теб? — попита госпожа Тамура с присвити очи.
— Беше — призна Тенго. Тя пък откъде знае?
— Аз нали ви казвах? — изгледа госпожа Тамура гордо другите две сестри. А те кимнаха.
— Разправям им аз, че си имаш работа с по-възрастна жена. Ние, жените, отдалече подушваме такива неща.
— Душ-душ — сбръчка носле госпожица Адачи.
— И на всичко отгоре беше и омъжена, нали? — обади се лениво госпожа Омура.
Тенго се поколеба за миг, после кимна. Нямаше смисъл да ги лъже.
— Палавник! — изкиска се госпожица Адачи и го сръга в бедрото.
— С десет години по-възрастна — каза Тенго.
— Олеле! — възкликна госпожа Тамура.
— Значи, си се обичал с опитна по-възрастна жена — оцени положението госпожа Тамура, самата тя майка. — Направо ти завиждам. Май и аз ще трябва да се включа. И да утеша нашия самотен, мил Тенго-кун. Може и да не ми личи, ама все още имам хубавко тяло.
Сграбчи Тенговата ръка и понечи да я притисне към гърдите си. Но другите две я възпряха. Колкото и да се отпуска човек, все пак си има граница, която не бива да се прекрачва в отношенията между едни сестри и родственика на техен пациент. Това, изглежда, си мислеха — или просто ги беше страх някой да не ги види. В малките градчета като тяхното клюките се разпространяваха светкавично. Току-виж съпругът на госпожа Тамура се окажеше някой ревнивец. Тенго и така си имаше достатъчно ядове. Повече не му трябваха.
— Голяма работа си ти! — подхвана госпожа Тамура с желание да смени темата. — Дошъл си чак тук да седиш с часове до леглото на баща си и да му четеш на глас. Малко хора биха го направили.
— Вярно. Голяма работа е — кимна леко госпожа Адачи. — За което много те уважавам.
— Нямаш си представа колко много те хвалим — рече госпожа Тамура.
12
corn nuts (англ. — „царевични ядки“) — киснати три дни във вода царевични зърна, преди да бъдат изпържени, докато станат хрупкави. — Б.пр.