— А това ще рече, че и въпросното лице е способно на необичайни действия.
— Точно така. Очевидно имаме работа с професионалисти.
— С друг крадец — рече Нула номер.
Ушикава разтърка с длан плешивото си деформирано теме и се ухили:
— Абсолютно правилно. Друг крадец. И то страшно печен.
— От което става ясно поне това, че се ползва с подкрепата на професионалисти — отбеляза Нула номер.
— Съвсем точно. Госпожица Аомаме е свързана с някаква организация. И то организация, каквато не се ръководи от някой аматьор през свободното му време.
Нула номер спусна клепачите си до средата и се зае да изучава Ушикава. После се извърна по посока на вратата. Срещна погледа на Конската опашка, а онзи кимна съвсем слабо да покаже, че следи разговора им. След което Нула номер пак върна погледа си върху Ушикава.
— И? — попита Нула номер.
— И — отвърна Ушикава — сега е мой ред да ви задавам въпроси. Имате ли представа коя група или организация може да е искала убийството на Вожда?
Веждите на Нула номер се сключиха, докато обмисляше какво да отговори. Над носа му се появиха три бръчки.
— Чуйте, господин Ушикава. И помислете върху чутото. Ние сме религиозна организация. Търсим душевен покой и духовен живот. Живеем в хармония с природата и дните ни минават в земеделие и вероучение. Кой би могъл да ни възприема като свой враг? Какво би спечелил от това?
По ъгълчетата на устните на Ушикава заигра лека усмивка:
— Фанатици на тоя свят — колкото щеш. Знае ли някой какво може да му хрумне на някой фанатик?
— Нямаме абсолютно никаква представа кой може да стои зад всичко това — отвърна Нула номер с безизразно лице и без да реагира на сарказма на Ушикава.
— А „Акебоно“? Нима няма нейни членове все още на свобода?
Нула номер пак завъртя глава, този път категорично. Тоест — изключено. „Акебоно“ е унищожена до крак — няма как да представлява опасност. Никаква диря не е останала от „Акебоно“.
— Добре. Значи, и вие нямате представа кой може да е. Но това не променя факта, че някъде някаква организация е взела вашия Вожд на прицел и го е убила. Много хитро, много ефикасно. После изчезнала безследно. Яко дим.
— При което сме длъжни да открием кой стои зад всичко това.
— И то, без да намесваме полицията.
— Проблемът си е наш, а не е правен — кимна Нула номер.
— Добре — каза Ушикава. — Разбирам. Всичко ми се изясни. Но остана да ви попитам още едно нещо.
— Питайте — рече Нула номер.
— Колко души от сектата ви знаят, че Вожда е мъртъв?
— Ами, ние двамата. И другите двама, които помогнаха да пренесем трупа. Мои подчинени. А от Управителния съвет — само петима. Общо девет души. На жриците от храма му още не сме казали, но те много скоро ще научат. Обслужват го лично, така че от тях дълго не можем да крием. И вие, разбира се, господин Ушикава, знаете.
— Всичко на всичко — тринадесет човека.
Нула номер не отговори.
— Мога ли да говоря най-откровено? — въздъхна дълбоко Ушикава.
— Кажете.
— То не че не е късно вече да ви го казвам — рече Ушикава, — но е трябвало да уведомите полицията веднага след като сте открили Вожда си мъртъв. Смъртта му е трябвало да стане обществено достояние. Важно събитие от такъв мащаб не може да остане скрито. Щом повече от десет души знаят една тайна, тя престава да е тайна. Може да очаквате съвсем скоро да ви налетят куп неприятности.
Изражението на Нула номер изобщо не се промени.
— Не ми е работата да вземам такива решения. Просто изпълнявам заповеди.
— А кой взема решенията?
Никакъв отговор.
— Човекът, наследил Вожда ли?
Нула номер продължи да мълчи.
— Добре — рече Ушикава. — Приемаме, че някой висшестоящ ви е наредил да се погрижите скришом за тялото на Вожда. Във вашата организация заповедите отгоре не подлежат на обсъждане. Но от правна гледна точка очевидно става дума за умишлено унищожаване и скриване на труп, което си е доста сериозно престъпление. Уверен съм, че сте наясно по този въпрос.