Ушикава извади кутия „Севън Старс“ от джобчето на ризата си, пъхна една цигара в устата си и щракна златната си запалка — фина и скъпа на вид.
— Та какво решавате, господин Кавана? — попита Ушикава. — Ще ни окажете ли честта да приемете нашата субсидия? Най-честно казано, лично аз, след като изслушах очарователната ви лекция, изгарям от нетърпение да видя що за свят ще сътворите във вашата творба.
— Много ви благодаря за отправената към мен оферта — рече Тенго. — Тя е далеч по-щедра, отколкото заслужавам. Боя се обаче, че не мога да я приема.
Пушекът се издигаше от цигарата между пръстите на Ушикава. Той изгледа Тенго с присвити очи:
— А това ще рече…?
— Като начало, не ми се нрави идеята да вземам пари от хора, които на практика не познавам. Второ, в сегашното ми положение не се нуждая всъщност от пари. Доходите ми от преподаването три дни в седмицата в школата за зубрене са ми напълно достатъчни, за да мога през останалото време да се съсредоточа върху писането си. И засега нямам желание да променям този свой начин на живот.
Трето, господин Ушикава, не желая да имам каквото и да било общо с вас. Четвърто, откъдето и да я погледне човек, около тая субсидия има нещо гнило. Прекалено хубава е, за да е истинска. Има нещо скрито от погледа. Може и да не притежавам най-великата интуиция на света, но и миризмата ми подсказва достатъчно. Естествено, Тенго не изрече на глас нито една от горните мисли.
— Разбирам. — И господин Ушикава напълни дробовете си с цигарен дим, който впоследствие издиша с изключително самодоволен вид. — Разбирам ви напълно. Струва ми се, че посвоему осъзнавам вашия възглед по въпроса. Отговорът ви е безкрайно логичен. Макар че, господин Кавана, изобщо не е нужно да ми отговаряте на момента. Няма ли да е по-добре да го премислите у дома в продължение на два-три дни? Обмислете го най-подробно. Ние не бързаме за никъде. А и офертата ни си я бива.
Тенго завъртя решително глава:
— Благодаря ви. Много мило от ваша страна. Но предлагам да си спестим взаимно време и нерви, като вземем окончателното решение още днес. Номинирането ми за субсидия крайно ме ласкае и съжалявам, че ви се е наложило да дойдете чак дотук, но боя се, че ми се налага да ви откажа. Това е окончателното ми решение и то изключва всякакви по-нататъшни вероятности да го ревизирам.
Ушикава кимна неколкократно и с вид на силно съжаление използва пепелника, за да угаси цигарата, от която бе дръпнал само два пъти.
— Добре, господин Кавана. Виждам резона в думите ви и не желая да нарушавам волята ви. Съжалявам за отнетото ви време. Колкото и да ми е неприятно, налага ми се да приема желанието ви. И си тръгвам.
Ушикава обаче не направи и най-малкото усилие да стане. Вместо това подложи тила си на солидно чесане, докато гледаше Тенго с премрежен поглед.
— Длъжен съм да подчертая обаче, господин Кавана, нещо което може и да не съзнавате, а то е, че хората очакват от вас огромни писателски постижения. Вие притежавате съответния талант. При цялата липса на пряка връзка между математиката и литературата, когато човек слуша ваша лекция по математика, все едно слуша някой омаен разказвач. А това не се удава на един обикновен човек. У вас има нещо специално, което се напъва да излезе на бял свят. Това е ясно дори на хора като мен. Така че не преставайте да се грижите за себе си. Не искам в никакъв случаи да ви прозвуча прекалено покровителствено, но ви умолявам да не се замесвате в странични занимания, а да следвате единствено отредения ви житейски път.
— За какви странични занимания говорите?
— При вас… как да го кажа?… изглежда, е наяве определена връзка с госпожица Ерико Фукада, авторката на „Въздушната какавида“. Или поне сте се срещали на няколко пъти, ако не се заблуждавам. А пък днес най-случайно чета във вестника, че тя, изглежда, се водела за изчезнала. Сигурен съм, че медиите ще пощуреят от радост при такава чудесна новинка.
— Дори да съм се срещал с Ерико Фукада, това би ли трябвало да означава нещо?
Ушикава пак вдигна ръка да възпре Тенго — дребна ръка, с къси дебели пръсти.
— Ама, моля ви се, не се дразнете от изказването ми. Нищо лошо не исках да кажа. Желаех просто да ви подскажа, че разпродаването на таланта на парче с цел свързване на двата края никога не води до добри резултати. Колкото и превзето да ви се стори, искам да подчертая, че вашият талант е един нешлифован диамант и че ще е жалко да го похабите и съсипете по безцелни занимания. Ако за връзката ви с госпожица Фукада случайно се разчуе, господин Кавана, неминуемо ще ви потърсят у дома. Ще започнат да ви следят и ще изровят купища полуистини. Те са много упорит народ.