— Не сте само вие — каза Тенго.
— Не съм само аз — повтори тя, като да потвърди граматическата точност на изречението му.
— Хубав жакет имате — отчете съвсем откровено Тенго. Не й правеше просто комплимент. След смачкания „костюм“ на Ушикава нейният стилно скроен жакет приличаше на прекрасна материя, спусната от небето в безветрения следобед.
— Благодаря.
— Но това, че някой е вдигнал телефона, нали не означава задължително, че Фондацията за напредък в науката и изкуствата „Нова Япония“ наистина съществува?
— Ни най-малко. Колко му е да наемеш някого да вдига един телефон. Като в оня филм, „Ужилването“. Но за какво ще им е да го правят? Извинете ме, Тенго, но никак не приличате на някого, когото могат да шантажират за сума ти пари.
— Нищичко не притежавам освен душата си.
— Е, в такъв случай би трябвало да поверят задачата на някой Мефистофел.
— Аз защо не взема да се отбия до този адрес, че да се убедя дали там наистина имат офис?
— Кажете ми после какво сте открили — заръча му тя, загледана с присвити очи в маникюра си.
Оказа се, че Фондацията за напредък в науката и изкуствата „Нова Япония“ наистина съществува. След часовете Тенго взе метрото до Йоцуя, а оттам повървя до Коджимачи. На упоменатия върху визитката адрес завари четириетажна сграда с табела до главния й вход: „Фондация за напредък в науката и изкуствата «Нова Япония»“. Офисите й бяха на третия етаж, който споделяха с музикалното издателство „Микимото“ и счетоводната фирма „Кода“. Ако се съдеше по външните габарити на сградата, нито една от трите фирми не притежаваше особено просторни канцеларии. И нито една нямаше вид на преуспяваща, макар че да се съди по външни белези бе почти невъзможно. Тенго понечи да се качи до третия етаж с асансьора, за да мерне офисите на фондацията или поне външната й врата. Но една евентуална среща с господин Ушикава можеше да го постави в доста неудобно положение.
Качи се на друга линия на метрото, прибра се и позвъни на Комацу. За разлика от повечето пъти, Комацу си беше у дома и веднага вдигна.
— Сега не мога да говоря — рече по-забързано от друг път Комацу и с по-висок от нормалния тон. — Извинявай, но точно сега оттук надали мога да говоря по какъвто и да било въпрос.
— Става дума за нещо много важно — рече Тенго. — Днес в школата ме посети един много особен тип, който май е надушил нещо за връзката ми с „Въздушната какавида“.
На отсрещната страна последва няколкосекундно мълчание.
— Мисля, че до двадесет минути ще мога да ти се обадя. Ти нали си си у вас?
Тенго каза „да“, след което Комацу затвори. Докато го чакаше да му се обади, Тенго подостри на бруса два кухненски ножа, кипна вода и си направи чай. Телефонът иззвъня точно след двадесет минути, което също бе нехарактерно за Комацу.
Този път Комацу звучеше много по-спокойно. Явно се обаждаше от някое по-закътано място. Тенго му преразказа в сбита форма какво си бяха говорили с Ушикава в приемната.
— Фондация за напредък в науката и изкуствата „Нова Япония“ ли? За пръв път я чувам. А и тая твоя субсидия от три милиона йени нещо не ми се връзва. Вярно, имаш голямо бъдеще в литературата, но засега нямаш нищо публикувано. Много невероятно ми звучи. Сто на сто имат някакви скрити подбуди.
— И на мен същото ми мина през ум.
— Дай ми известно време. Ще я проуча тази Фондация за напредък в науката и изкуствата „Нова Япония“. И ако науча нещо, ще ти се обадя. Но казваш, че тоя тип Ушикава знаел за връзката ти с Фука-Ери?
— С такова впечатление останах.
— Хм, това може да се окаже донякъде проблематично.
— Нещо започва да става — каза Тенго. — Професор Ебисуно хубаво надигна скалата си, но вече си мисля, че отдолу май е изпълзяло някакво чудовище.
— И мен ме преследва то — въздъхна по телефона Комацу. — Седмичните списания вече пощуряха. И ония от телевизиите ровичкат. Тази сутрин в службата дойдоха да ме разпитват полицаи. Вече са надушили връзката между Фука-Ери и Сакигаке. И, разбира се, изчезването на родителите й. Медиите съвсем скоро ще започнат да нищят тези подробности.
— А какво прави професор Ебисуно?
— Напоследък никой не го е чувал. Нито вдига телефона си, нито се обажда някому. Може и той да го е закъсал. Или пък съставя нов таен план.