– Госпожице Куин! – поздравявам уморено.
– Ава, как си?
Винаги пита, което е мило, предполагам. Няма да ù кажа истината.
– Добре съм. А Вие?
– И аз добре съм – изчуруликва тя. – Просто исках да потвърдя срещата ни.
– В четири и половина, госпожице Куин – повтарям за трети пореден ден. Мисля, че ще предложа прекалено висока цена за тази работа.
– Прекрасно. Очаквам я с нетърпение.
Затварям и въздишам дълго, за да се успокоя. Как реших да завърша петъка си с нов клиент, при това претенциозен?
Виктория нахлува в офиса, а дългите руси къдрици обгръщат раменете ù. Изглежда различно. Изглежда оранжева!
– Какво си направила? – питам и съм напълно разтревожена. Знам, че не виждам особено ясно в момента, но никой не може да отхвърли оттенъка на кожата ù.
Тя извърта очи и вади огледалцето си от своята чанта „Мълбери“, за да провери лицето си.
– Недей! – предупреждава. – Поисках бронзов тен – казва и трие лицето си с кърпичка. – Тъпата жена използва грешна бутилка. Приличам на царевични пръчици! – Тя продължава да трие лицето си и пуфти.
– Трябва ти изжулване на тялото и душ – съветвам и се обръщам към компютъра си.
– Не мога да повярвам, че това ми се случва – проплаква тя. – Дрю ще ме изведе довечера. Ще избяга на километри, когато ме види такава.
– Къде ще ходите? – питам.
– В Ланган. Ще ме вземат за треторазредна звезда. Не мога да отида така!
Това е пълна катастрофа за Виктория. Двамата с Дрю се срещат едва от седмица – още една връзка на гърба на проваления ми живот. Сега остава само Том да влезе и да обяви, че ще се жени. Напълно егоистично, за никого не се радвам.
Сали – нашето момиче за всичко в офиса, влиза от кухнята и спира, когато забелязва Виктория.
– Леле! Виктория, добре ли си? – пита тя и аз се усмихвам на себе си, когато Сали ме поглежда тревожно. Всички тези разкрасителни процедури са напълно безинтересни за нашата обикновена Сал.
– Добре съм! – сопва се Виктория.
Сали се оттегля зад прикритието на неподвижния шкаф, за да избяга от раздразнената Виктория и от мен – още по-нещастната.
– Къде е Том? – питам, опитвайки да отклоня вниманието на Виктория от кризата с фалшивия тен.
Тя тръшва огледалцето си на бюрото и се обръща към мен. Ако имах сили, щях да се засмея. Изглежда ужасно.
– Той е у госпожа Бейнс. Явно кошмарът продължава – пухти тя и разрошва русите къдрици около лицето си.
Оставям Виктория и лъщящото ù лице и отново започвам да зяпам вкочанено монитора си. Нямам търпение денят да свърши, за да мога да изпълзя в леглото си, където няма нужда да виждам, да говоря или да търпя никого.
Пристигам в зашеметяващата градска къща на „Лансдаун Кресънт“ точно навреме и госпожица Куин отваря вратата. Напълно съм изненадана. Гласът ù не отговаря ни най-малко на вида ù. Бях я определила като стара мома на средна възраст, от типа учителки по пиано, но не бих могла да съм по-далеч от истината. Тя е много привлекателна, с дълга руса коса, големи сини очи, гладка бледа кожа и носи прекрасна черна рокля с убийствени обувки на платформи.
Усмихва се.
– Ти сигурно си Ава. Моля, влез! – казва и ме повежда към ужасно старомодна кухня от седемдесетте.
– Госпожице Куин, моето портфолио. – Подавам ù папката си и тя я поема охотно. Има наистина топла усмивка. Може би съм я преценила зле.
– Моля те, наричай ме Рут! Чувала съм много за работата ти, Ава – казва тя, докато прелиства папката. – За „Луссо“ специално.
– О, така ли? – звуча изненадано, но не съм. Патрик е предоволен от популярността, която получи „Рококо Юниън“ от рекламата на „Луссо“. Бих предпочела да забравя всичко за „Луссо“, но това не изглежда вероятно.
– Да, разбира се. Всички говорят за това. Свършила си удивителна работа. Искаш ли нещо за пиене?
– Едно кафе би било добре, благодаря.
Тя се усмихва и започва да приготвя кафето.
– Моля те, седни, Ава!
Сядам и измъквам папката си за указания от клиенти.
– Е, с какво мога да ти помогна, Рут?
Тя се засмива и махва с лъжичката за кафе наоколо към стаята.
– Иска ли питане? Ужасна е, нали? – възкликва тя и се връща към правенето на кафе.
Да, така е, но няма да ахна от ужас от обзавеждането в кафяво и жълто с фалшиви тухлени стени.